Писмо, написано през 2070 година

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

No description available.

Comments

Presentation Transcript

Slide 1: 

Ria Slides ПИСМО, НАПИСАНО ПРЕЗ 2070 ГОДИНА www ww w www w Wwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w ww www ww w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www w Wwwwww w w ww w wwwwwwwwWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w ww www ww w www wWwwwww w w ww w wwwwwwww wwwwwww w w w wwwww ww w w w www w Wwwwww w w ww w wwwwwwww Document published in the magazine "Crónica de los Tiempos" April 2002.

Slide 2: 

Ria Slides Сега сме 2070 година. Току-що навърших 50, но изглеждам на 85... Страдам от тежко бъбречно заболяване, защото пия много малко вода. Смятам, че ми остава съвсем малко живот. В момента съм най-възрастният индивид, живеещ в това общество.

Slide 3: 

Ria Slides Спомням си, че когато бях на 5 години, Имаше паркове с много дървета, къщи с прекрасни градини, къпехме се дълго във водните басейни и стояхме под душа по цял час. всичко беше твърде различно. Сега се почистваме от водоноски, замърсени с минерални масла.

Slide 4: 

Ria Slides Някога жените се гордееха с красивите си коси. Някога баща ми миеше колата си с питейна вода от маркуч. Днес на децата им е трудно да повярват, че водата може да се използва за тази цел. Днес бръснат главите си за да ги поддържат чисти без да използват вода.

Slide 5: 

Ria Slides Спомням си множеството предупредителни надписи: ”НЕ ЗАМЪРСЯВАЙТЕ ВОДАТА”Никой не им обръщаше внимание. Хората мислеха, че водата е неограничена. Днес всички реки, езера, язовири и подпочвени води са или безнадеждно замърсени, или окончателно пресъхнали.

Slide 6: 

Ria Slides Пейзажът, който ни заобикаля днес, не е нищо повече от безкрайна пустиня. Стомашно-чревните инфекции и болестите на кожата и отделителния тракт са главните причини за смъртността.

Slide 7: 

Ria Slides Индустрията е парализирана, безработицата е достигнала драматично ниво. Пречиствателните инсталации са основен работодател. Вместо заплати, те раздават питейна вода.

Slide 8: 

Ria Slides Нападенията над хората по безлюдните улици са заради вода. 80% от храната е синтетична.

Slide 9: 

Ria Slides Някога на възрастните индивиди се препоръчваше да пият по 8 чаши вода дневно. Днес ми се разрешава само половин чаша.

Slide 10: 

Ria Slides Понеже не можем да перем дрехите си, ние ги изхвърляме, с което увеличаваме количеството отпадъци. Принудихме се да се върнем към септичните ями, както преди повече от век, тъй като отходната канализация не функционира поради липса на вода.

Slide 11: 

Ria Slides Хората изглеждат ужасно: телата им са мършави, набръчкани от екстремно обезводняване; покрити са с язви от ултравиолетовите лъчи, които атмосферата не може вече да филтрира, заради изтънелия озонов слой.

Slide 12: 

Ria Slides Повечето 20-годишни жени изглеждат на 40 заради заради сухата си кожа. Поради липсата на дървета количеството кислород постоянно намалява, което води до по-нисък интелектуален потенциал на идните поколения. Учените правят изследвания и всякакви разработки, но безуспешно. Не можем да произведем вода.

Slide 13: 

Ria Slides Морфологията на сперматозоидите на мнозина е променена... …в резултат на което децата се раждат с отклонения, мутации и всякакви малформации.

Slide 14: 

Ria Slides Правителството дори ни кара да плащаме данък за въздуха, който дишаме: 137 куб.м. на възрастен на ден. [31,102 галона] Който не може да плати данъка бива изгонван от “вентилираните зони” , снабдени с гигантски механични бели дробове, захранвани от слънчева енергия. Въздухът във “вентилираните зони” не е с особено добро качество, но там поне може да се диша. Средната продължителност на живота е 35 години.

Slide 15: 

Ria Slides Някои държави успяха да съхранят малки островчета със зеленина и поточета. Тези площи са специално пазени от армията. Водата се превърна в рядка стока, строго охранявана като скровище, безкрайно по-ценна от златото и диамантите.

Slide 16: 

Ria Slides Тук, обаче, няма дървета, тъй като вече почти не вали. Ако все пак се случи да завали, дъждовете, които падат, са киселинни. Вече няма сезони. Климатичните промени като парниковия ефект и замърсяващите човешки дейности през целия двадесети век се погрижиха за това. Бяхме предупредени да се погрижим за околната среда, но никой не обърна внимание на предупрежденията.

Slide 17: 

Ria Slides Когато дъщеря ми ме моли да й разкажа какво беше като бях малък, аз й описвам красотата на горите. Разказвам й за дъжда, за цветята, за това, колко приятно ни беше да се къпем, да ловим риба в реките и езерата, както и да пием толкова вода, колкото ни се искаше. Разказвам й колко здрави бяха хората.

Slide 18: 

Ria Slides Тя пита: Усещам буца в гърлото си... - Татко! Защо вече няма вода?

Slide 19: 

Ria Slides Няма как да не се чувствам виновен, защото съм от поколението, което доразруши природата, което не обърна внимание на предупрежденията... А те бяха толкова много! Аз принадлежа към последното поколение, което можеше да промени нещата, но вместо това избра да бездейства.

Slide 20: 

Ria Slides Днес нашите деца плащат жестока цена.

Slide 21: 

Ria Slides Честно казано, мисля, че много скоро животът на Земята няма да бъде възможен, тъй като съсипването на околната среда стигна до точка, от която няма връщане.

Slide 22: 

Ria Slides Сега ми се иска да върна времето назад и да накарам човешката раса да го разбере... ... Да се върна във време, когато е все още възможно да направим нещо за да спасим нашата планета Земята!

Изпрати това писмо на всичките си познати и допринеси, макар и частично, за всеобщата загриженост по въпроса за водата. Това не е игра, а е вече реалност. Направи го за децата си; ако още нямаш такива, може би ще имаш един ден.Не им оставяй ад в наследство... Остави им ЖИВОТ! : 

Ria Slides Изпрати това писмо на всичките си познати и допринеси, макар и частично, за всеобщата загриженост по въпроса за водата. Това не е игра, а е вече реалност. Направи го за децата си; ако още нямаш такива, може би ще имаш един ден.Не им оставяй ад в наследство... Остави им ЖИВОТ! Auteur : Ria Ellwanger, en collaboration avec Lopez Chavez Ariel Alahin riaellw@globo.com, alainlopez909@hotmail.com Texte : revue "Crónica de los Tiempos“, d’avril 2002. Musique: Chopin - Tristesse Images : Getty Images Traduction française “maison”: Eva Sagasti generationsfutures.net Free English translation: Daniel T. Brunner daniel_to_b@hotmail.com

authorStream Live Help