Писма на един дакел

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

No description available.

Comments

By: antonova82 (1 month(s) ago)

Здравейте, мога ли да си изтегля тази презентация? Мисля че е чудесна и много полезна.

Presentation Transcript

Slide1:

Писма на един дакел Станка Пенчева Мая Панчева 13 ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Перник

Slide2:

Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество – болестта и ревността, любовта и смъртта. Тази увлекателна книжка за деца е написана от известната поетеса Станка Пенчева. В нея дакелът Джери разказва в 25 писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село.

Slide4:

Сбогом навеки! Бате, мили бате, ще се видим ли пак някога? Сбогом навеки! Помни своя верен до гроб приятел Джери 1

Slide5:

Още съм жив Да не повярваш: още съм жив! Качихме се с баба в нещо като къща на колела. Наоколо – разни багажи, аз и баба сме се свили сред тях. Къщата забръмча, замириса отвратително, после ни затресе, залюшка – и така половин ден. По едно време ми стана много лошо. Стомахът ме заболя, сякаш съм гладен, но всъщност не ми се хапваше нищо. Дори обратното... Баба ме съжали и ме взе в полата си. Тя ми говореше нежно, аз лежах със затворени очи и мислех, че загивам. Хеле по едно време смрадливата къща спря. Вратата се отвори и аз тупнах върху нещо меко, зелено, прохладно... Изведнъж ми мина лошото, а баба каза: - Джерко, добре сме дошли на село ! Здравей, бате! 2

Slide6:

Мляко...от крава! Страшно съм зает, но ти се обаждам набързо. Тези дни работихме с баба, изчистихме цялата къща ... Обичам много да се разхождам по двора . Това, да знаеш, е мястото около къщата ни, краят му се не види! Самото село е по-далеч. То е направено от къщи като софийските, само че малко по-малки и всяка си има двор като нашия . В него расте висока зелена гора, през която безстрашно си пробивам път. Баба казва, че било треволяци и бурени , но аз нали виждам, че си е гора... Здравей, здравей, бате! 3

Slide7:

А днес ходихме да купим мляко. Вместо в магазин се озовахме в една ниска къща. Миришеше особено, в полумрака различих две огромни, страшни животни. Казвали се крави , но освен това си имат и имена: Милка и Нешка . Те наведоха към мен рогати глави и така изпръхтяха, че едва не ме духнаха.

Slide8:

Стопанката им, седнала на ниско столче, държеше нещо голямо и розово, увиснало от корема на Милка. От него, ако щеш вярвай, ако не щеш – недей, църкаше и се пенеше в кофата най-истинско мляко! Докато зяпах смаяно, стопанката – леля Янка – ни напълни с мляко бутилката, а баба и предложи да доведе кравите в нашия двор. Имало много трева в него, нека си пасат! А тревата, обърна се тя към мен, в корема на кравата става на мляко. Представяш ли си! Пък аз си мислех, че го правят направо в белите торбички.

Slide9:

После леля Янка копна на едно място в двора с мотиката. И какво мислиш? Извади от пръстта истински картофи, дето аз ги обичам варени! Тук вече седнах от смайване... А по двора се разхождаха кресливи двукраки, облечени в перушина. Приличат на софийските гълъби, ама са много, много по-големи от тях. Баба ми обясни, че това са кокошки и пуйки , дето се продават замразени в магазините и имат такива вкусни кости.

Slide10:

На тръгване махнах любезно с опашката на леля Янка, дето ни даде млякото и картофите. Нали знаеш, че като не можем да говорим с думи, ние разговаряме с опашки. А махането на опашката може да изразява най-различни неща: че обичаме много своя човек и сме му верни до смърт, че се радваме да се запознаем с неговите приятели, че от масата се носят приятни миризми и очакваме да падне нещо и за нас ... Та на тръгване завъртях опашка в знак на уважение и благодарност. А млякото беше толкова гъсто и вкусно, че едва не си изядох паничката... Дали да не почнем и ние с баба да произвеждаме нещо? Джери, бъдещ селски труженик

Slide11:

Кои са героите в текста? Как Джери описва селото и двора? Защо на Джери дворът му се вижда толкова голям и необикновен ? С кого се запознава дакелът? Как му изглеждат кравите и кокошките? Какво вълшебство е направила леля Янка с мотиката в двора? Как се променят представите на Джери за продуктите на трапезата? Как кучетата разговарят с хората? ВЪПРОСИ

Slide12:

Кой съм аз? че съм предишното глупаво и глезливо софийско паленце – грешиш. Вече съм почти истински селски пес... Като изчистихме къщата, заловихме се с двора. Баба щяла да си прави в единия край градина . Какво ли пък ще е това? Засега скубем огромните бурени и треволяци, които мислех за гора, когато бях малък... Захапах днес един бурен, дръпнах го яко и го измъкнах с корените. Но по мустачките и муцунката ми се накачиха някакви ситни черни същества. Че като ме защипаха!... Кихах, кашлях, плюх, едва се отървах от тях. Наричали се мравки . Ако мислиш, мили бате, 4

Slide13:

Тогава опитах да работя с лапички. Земята е влажна, позатоплена от слънцето – само за копане! Заработих енергично, пръст хвърчеше на всички страни. Така се увлякох, че навярно накрая нямаше да мога да изляза от прекрасната дупка, която бях изкопал... Докато се любувах на моята бездънна дупка, баба започна да разказва такива интересни неща, че наострих уши... Бате, дори ти не подозираш КОЙ СЪМ АЗ! Знаеш, разбира се, че кучетата сме различни, хората казват – от разни породи.

Slide14:

Но не знаеш, че ние, дакелите, сме една от най-старите породи! Според баба май че сме живели най-напред далеч, далеч – в страната Индия. А в страната Египет открили много стара рисунка... И на тази рисунка имало истински дакел! Още тогава сме били приятели с хората. А по-късно, вече в страната Германия, ни отглеждали като кучета за лов. Оттам сме се пръснали по целия свят! Без нас не ставал нито един лов на лисици, язовци, еноти . Не ги познавам тези животни, но научих, че те живеели в дупки в земята.

Slide15:

Дакелите разрявали пръстта, вмъквали се в леговищата им и ги захапвали я за опашката, я за крака. А захапе ли нещо дакел, пускане няма! Стискат и дърпат звяра навън, право при ловците! Баба ми разказа още, че човекът е по-голям и по-умен от кучето, но пък то надушва и запомня не знам колко си миризми (каза нещо като половин милион – то пък колко е?) “Кучето “вижда” с носа си!” – добави тя и ме чукна по влажния нос. То и чувало пет пъти по-добре от човека. Дори усещало някакви звуци, които идвали от земята преди земетресение и изригване на вулкан . Тук вече нищо не разбрах и загубих интерес към разказа и...

Slide16:

Тогава забелязах, че през двора минават разни тайнствени пътеки... Протегнах муцуна, поех дълбоко въздух. Главата ми се замая – наистина долавях безброй миризми! Те извираха от пръстта, от растенията... Един ден ще тръгна по някоя от тези пътеки. Те сигурно водят в далечни, чудни страни... Баба беше споменала, че любопитството и смелостта водели човечеството напред. Не ми е ясно какво е това човечество , влизаме ли в него и ние – приятелите на човека. Но усещам, че съм роден за големи открития и за подвизи. Един ден ще чуеш за мен! Джери, дакел любопитен и смел

Slide17:

С кои “същества” се запознава Джери? Какво обичат да правят кучетата в градината? В коя страна се е появила най-напред породата дакел? Коя народност започва да отглежда породата като кучета за лов? Защо дакелите са подходящи за ловни кучета? С какво дакелът превъзхожда човека? Защо се смята, че кучето е най-добрия приятел на човека? ВЪПРОСИ

Slide18:

Само Джинка дай си ухото да ти пошепна : ВЛЮБЕН СЪМ ! Да не ти го обяснявам – мисля, че знаеш какво значи. Като я няма Джинка, все за нея мисля. Заспя ли – сънувам я. А като видя, че припка насам по пътя, втурвам се насреща и и я близвам от радост. Баба казва, че много съм се променил, пък аз съм просто щастлив. Запазвам за Джинка най-вкусното от яденето си и ми е драго, като я гледам как лапа с апетит, но деликатно. Не помня дали ти я описах преди. Казват, че не била породиста, ала аз си я харесвам и такава. Козината и е бяла, мека, вълниста, а над челото и пада на палави къдрици. Очите и са изкрящо черни, ту закачливи, ту замечтани. Мили бате, 14

Slide19:

Но най-красиви са крачетата и: дълги-дълги, а как бързо тичат! Бате, нали не е беда, че Джинка е по-висока от мен и че моите крака са къси? Важното е сърцето, а моето сърце е и храбро, и нежно. Ти поне ме познаваш. Днес изрових най-скъпото си съкровище – големия кокал, и го подарих на Джинка. Нали знаеш, момичетата много се трогват от подаръци. Тя си го гризеше под дървото с шишарките, а аз лежах до нея и и се любувах. После и разказвах разни случки от младините си. Когато и описах санбернарката Лора, с която често си играехме, Джинка престана да гризе кокала. Погледна ме особено и извърна глава настрана. Досетих се веднага: ами че тя ме ревнува! А това значи, бате, че не е равнодушна към мен!

Slide20:

Грабнах една шишарка, легнах по гръб и я заподмятах с четири лапи, докато Джинка пак се развесели. Стиснах я леко със зъби за вратлето и и пошепнах, че за мен не съществува никоя друга... Ние, дакелите, сме верни до смърт на любимите си. Сега се чудя какво геройство да извърша заради Джинка... Най-после не се стърпях и споделих с баба. Тя ме погали по главата и каза, че любовта правела по-добри, по-смели и хората, и кучетата... Хем съм щастлив, хем съм много нещастен. Дори загубих апетит – можеш ли да си представиш такова нещо? Бате, бате, по-добре не се влюбвай, поне ти да не страдаш! Джери, рицар на прекрасната дама

Slide21:

Слама или дюшече... какво е това парти ? Вчера реших да поканя на гости новите си селски приятели . Между нас казано , те си падат малко простички : ни телевизия гледат , ни ги къпят . Пълни са с бълхи , опашките им са налепени с репеи . Замолих баба да приготви нещо вкусно , да видят как изискано посрещат софиянци. Тя се зарадва , че вече не съм мрачен и тъжен . После рече с усмивка : - Значи, ще има градинско парти за четирикраки ! Досрамя ме да я попитам какво е това парти , само кимнах важно. Дойдоха Шаро и Арап – двата песа на леля Янка , както и трите кучета от къщата , дето беше сватбата ... Бате бе, 22 Като си похапнаха , гостите се поотпуснаха и аз започнах любезен разговор . Разказах им , че в София живея в апартамент и спя на дюшече . Че с баба слизаме и се качваме на нашия етаж не пеш , а с асансьор . Че за зимата вече са ми приготвили топло елече .

Slide22:

После ги попитах каква марка кучешка храна предпочитат : ,, Чапи'' или ,,Педигри ''? Но песовете се спогледаха и премълчаха . В интерес на истината и аз ям само попарка с хляб или някой друг варен пилешки крак , но малко се поизфуках . После заразпитвах песовете за техния живот . - Ами.. - рече Арап, - живеем си добре , гледаме си работата. На - ли знаеш , че ние с Шаро сме пазачи на двора на леля Янка. - Цяла нощ шетаме из двора - добави Шаро . – Е, зиме е бая сту - дено, но като потичаш, стопляш се. Представяш ли си бате , селските кучета зиме и лете живеели навън ! Големите пазачи денем са вързани на верига , а нощем ги пускат да обикалят двора . Хвърлят им корав хляб или им сипват трици, попарени с гореща вода...Като вали сняг или дъжд, мушват се под навеса. Най-много да им сложат малко слама за постелка.

Slide23:

- Добре си ни е! - каза едното от трите кучета,Чомби. - Рано сутрин ние водим овцете на паша. Виждаш ли онзи белег? От вълчи зъби е. Получих го миналата зима. - Стига сте разпрявяли нашите селски истории ! Сега ти ни разкажи за онова , сансор ли беше , дето се возиш с него нагоре-надолу! – обади се най-дребното от трите кучета, Лиско. Само че на мен вече не ми се разправяше. Готов бях да дам всичко за един белег он вълчи зъби! Моите приятели се застягаха да си ходят - чакаше ги нощен труд . А на мен не ми се разделяше с тях. Бате, а подир партито нещо ме засърбя по врата, по корема . Ура! Май че вече имам бълхи! Джери, печен селски пес

Slide24:

Забелязваш ли – откакто съм тук, все ми се случва нещо интересно. Пък като тръгвахме от София, всички ни се чудеха: “Какво ще правите в това загубено село!” Мили бате, 17 Хич даже не е загубено. Тук е място за приключения!

Slide25:

Презентацията изготви: Мая Панчева 13 ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Перник

authorStream Live Help