Владимир Димитров-Майстора в българската култура

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

Автор: Павлин Трендафилов

Comments

Presentation Transcript

Владимир Димитров – Майстора :

Владимир Димитров – Майстора 01.02.1882 - 24.09.1960 год.

Slide 2:

Владимир Димитров – Майстора е изтъкнат български художник . Едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване.

Биография :

Биография Владимир Димитров Поппетров e роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан.

Slide 4:

С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов , Иван Мърквичка и други.

В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други).:

В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“ ) и пейзажи ( „На селската чешма“ , „Пладнуващо стадо“ и други).

Slide 6:

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта — „Ранени“ , „По Беласица“ , „Инвалиди“ , „На фронта на р. Струма“ , „В гр. Скопие, 1916“ , „Завръщане от фронта“ и други.

Slide 7:

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“ . През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села — Шишковци, Дивля, Раждавица и други.

Slide 8:

През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край:

Slide 9:

„Мома с ябълки“ (ок. 1930-1935),

Slide 10:

"Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930-1935),

„Жетварки“ (1930-1935):

„ Жетварки“ (1930-1935 )

Slide 12:

"Момиче със слънчогледи"

Slide 13:

"Мома от Калотинци"

„Селянин с грозде”:

„Селянин с грозде”

„Автопортрет”:

„Автопортрет”

Творчество:

Творчество Скици Синовна обич Други творби

Slide 17:

Тушове Пристанище Амфитеатър

Slide 18:

Маслена живопис Момиче с макове Край Босфора

Slide 19:

Циганка Пейзаж

Slide 20:

Мома с жълтици Зима

Slide 21:

Акварели Пеещи жътварки

Slide 22:

В творчеството си отделя голямо внимание на портрета, пейзажа, фигуралната композиция. Творил във всички техники и разнообразни формати. Останал в спомените като тих, скромен, изкючително трудолюбив. Всепризнат майстор в изобразителното изкуство, самобитен, уникален, мащабен. Творчеството му се анализира като “едно от най-оригиналните и значими явления в изкуството на 20 век-оригинално по стилистика и национално по дух, с всеобхватен хуманизъм”.

Slide 23:

На 1 oктомври 1960 г. нашата земя приюти един от най-великите си синове – строители на българската култура, блестящ художник, задълбочен мислител и прекрасен човек. Един от най-плътните творчески характери на нашето време бе изграден върху несломимата воля на човек, кален в най-тежки условия и върху будната съвест на творец, предопределен да служи на изкуството на своя народ: „Ако сега бих могъл да започна отначало, бих отишъл пак при земята, при хората .’’

Изготви::

Изготви: Павлин Трендафилов Журналистика I V курс

authorStream Live Help