Сирак Скитник в българската култура

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

Автор: Мустафа Мехмедов, IV Журналистика

Comments

Presentation Transcript

Slide1:

Сирак Скитник

Slide2:

Роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен с името Панайот Тодоров Христов в бедно семейство на текстилен работник.

Slide3:

Тодор Христов и Радка Панайотова Гюлеметова от Сливен.Семейството има три деца-Панайот р.1883г.,Зочка р.1889г.и Христо р.1892г.Майката умира,когато Панайот е на 12г.,през 1895г.Децата са отгледани от сестрата на майката.Вероятно тази загуба и сирашкото детство е причина Панайот да приеме псевдонима Сирак Скитник. Снимка 1-Лукса Симеонова, с малкия си син Владимир,брат на Олга Симеонова

Slide4:

Олга Стефанова Симеонова,съпруга на Сирак Скитник, е родена в Русе,през 1880г.,в семейството на Стефан(1856-1908) и Лукса Симеонови.Тя е потомка на два известни български рода-Симеоновия и Шишмановия. Снимка 2 -Лукса Симеонова,с дъщерите си Олга(по голямата) и Милка

Slide5:

Двамата братя,Стефан и Иван(Иваница) Симеонови са сред първите български банкери след Освобождението.Те играят важна роля в развитието на икономическия и политически живот в България в тези години. Братята построяват едни от най красивите сгради в Русе-сградата на "Банка Братя Симеонови(днес ДСК),в бароков стил с релефни колони,статуи на женски глави,тежки каменни балкони,покрит покрив с медни пластини.

Slide6:

К ъщите в които са живели-на Стефан,в която е израстнала Олга и Симеоновата къща на Иван(днес Католическа епархия)

Slide7:

Родната къща на Олга е известна днес като Семизовата къща в Русе.

Slide8:

Художникът с приятелска компания (сред които Андрей Николов и Борис Денев), заедно с Олга Сирачката.

Slide9:

Олга завършва френски колиж в Букурещ.Владее френски,немски и румънски езици,пише стихове и рисува,свири на пиано и пее,язди кон,играе тенис и добре познава протокола във висшето общество. Жени се за военен, има син,чака я спокоен и охолен живот. Срещата със Сирак Скитник и любовта,пламнала между тях, я карат да напусне семейството си.Магията на любовта свързва Панайот-беден,със скромен произход и Олга,дъщеря на богат и влиятелен банкер. Бракът им продължава 21г.,до смъртта на художника.Влиянието на Олга върху неговата кариера е голямо,но тя винаги остава в сянка. Олга и Сирак Скитник се венчават в "Света Неделя"през 1922г. .

Slide10:

Четири години по късно се сдобиват с дом в Журналистическия квартал,на ул.Борова гора 28,,построен по проект на известния арх.Георги Овчаров.Тази къща става едно от средищата на културния живот в столицата,гости са-Петко Стайнов и Анна Каменова,Елисавета Багряна,Дора Габе,Елин Пелин и много други писатели,артисти,журналисти и художници

Slide11:

Сирак Скитник - Част от личните си качества дължи на баща си - любознание и сладкодумие. За майка му - Радка Панайотова Гюлеметова, знаем много малко. Детството му преминава сред красивата природа в града под "Сините камъни". Тук получава и основното си образование. Навършил юношеска възраст, социални причини го принуждават да тръгне по света.

Slide12:

Един ден - разказва той в спомените си - баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: "Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си". През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези четири години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима. Ето неговият разказ пред професор Любен Димитров: "Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата "Сирак" и спонтанно добавих към нея "Скитник". Тъй се роди моят псевдоним."

Slide13:

Учи в Духовната семинария, после учителствува, но любовта към поезията и изкуството надделяват. Заминава за Петербург, за да учи живопис, където попада в центъра на руския художествен авангард. Негови преподаватели са Леонид Бакст и Петров-Водкин, а състуденти са му били световноизвестните художници Марк Шагал и Василий Кандински. Принуден е да прекъсне следването си, за да вземе участие в Балканската война, а после и в Първата световна война, където е тежко ранен. Парчетата от шрапнели, които остават в белия му дроб, стават по-късно причина за смъртта му . През 1913 – 17 г. учителства в Асеновград.

Slide14:

Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“

Сирак скитник- Художник:

Сирак скитник- Художник Живописта на Сирак Скитник се отличава с експресивна и драматична интерпретация, крайна сгъстеност на чувствата. Художественият мащаб на неговите картини е световен. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления.

Slide16:

Той е познат в многообразните творчески и обществени прояви – художник, художествен критик, поет, театрал и публицист – голяма фигура в българския културен живот през 30-те години на миналия век със своето живописно творчество, отличаващо се с новаторски търсения и високи постижения в пейзажа и натюрморта.

Slide17:

Литературна дейност: Дебютира (1905) със стихове в сп. "Художник". Сътрудничи с поетични творби на списанията "Наш живот", "Демократически преглед", "Наблюдател", "Слънце", "Българан". Поезията на Сирак Скитник , в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм. В нея по-скоро личи художникът, неговото живописно чувство. Образите са експресивни и ярки, но за сметка на музикалността на строфите, която е пренебрегната.

Slide18:

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура" и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите "Старо и ново изкуство", 1919, "Тайната на примитива", 1923).

Slide19:

Като илюстратор Сирак Скитник създава неповторими произведения към Поеми на Едгар Алан По, равностойни на поетичните си оригинали. Рисунките са към поемите „Анабел – Ли”, „Юлалюм”, „Гарванът”, „Душите на мъртвите” и „Градът в морето”. Изградени са с нервна, буйна и сложна линия, която става груба и образна. Художникът сякаш наистина е слязъл в царството на сенките.Сирак Скитник е проникнал в трагичната дълбочина на тази „прокълната поезия”. В петте си илюстрации към книгата художникът създава може би единствените експресионистични постижения в нашето изкуство.

Slide20:

Съредактор на сп. „Златорог“ – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923 – 24), където поставя през 1923 г. пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекар в Министерството на просвещението. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се одържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си. Умира на 5 март 1943 г. в град София.

Творчество:

Творчество Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“. Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите. Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“– 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г).

Slide22:

Мустафа Мехмедов Мустафов Журналистика – IV. курс 1410180004

authorStream Live Help