Половинвековният вестник „Мир‘‘

Views:
 
     
 

Presentation Description

Автор: Дарина Димитрова

Comments

Presentation Transcript

Презентация на PowerPoint:

Половинвековният вестник „ Мир ‘‘ Студент: Дарина Димитрова Преподавател : проф . д-р Евдокия Борисова

Презентация на PowerPoint:

В разглежданото издание от брой 11 625 от 26 април 1939 година преобладават новини , свързани с речта на Хитлер, относно телеграмата, която е получил от Рузвелт. В уводната статия на първа страница „В заключение…“ е поместен обзор на събитията свързани с речта на Хитлер. В рубриката „Събития на деня“, която е с препратка към втора страница са отразени настроенията по света, относно важните събития, предвестници на Втората световна война. На първа страница са поместени рубрики на постоянните автори във вестника. Преобладават външните новини. На втората страница новините са за събитията по света. Поместването на рекламни материали е сравнително по-малко от първата страница. Публикувани са афишите на театъра и киното, както и събитията, които предстоят следващия ден. На третата страница преобладават рекламни материали , има поместен репортаж на вестника „Как видях Оборище“, и разказ за историята на дядо Пантели Кисимов – писател, публицист, работел е и в Министерството на вътрешните работи. На следващите две страници има вътрешни и външни новини, развлекателна рубрика, поместен е откъс от книгата „Дядо Рангел“ и романът „Буря“ на Стефан Жеромски, който продължава и на последната страница. На шеста страница голямо внимание е отделено на рубриката „Из науката и живота“, в която публикуват външните сътрудници на вестника. Д обавена е и кръстословица.

Презентация на PowerPoint:

Колонките на страниците във вестника са седем, центрирани и между тях има фина, разделителна линия. Заглавията на статиите са кратки и ясни. В сравнение със съвременните вестникарски издания, във вестник „Мир“ е оскъден снимковия материал. Изображенията, които се поместват на страницата му са предимно рекламни, на фирми, които желаят да рекламират своята марка. Страниците са широкоформатни. Денят от седмицата е събота и към стандартния брой страници са добавени още две, тоест стават общо шест. Над главата са колонцифрите, които показват датата, номера на броя, година и цена, а под нея са изписани името на основателя на вестника, на главния редактор, както адресът на редакцията и годишния абонамент. Поместено е и съдържание на броя, а в дясната страна е карикатура на Райко Алексиев.

Презентация на PowerPoint:

Кратка история

Презентация на PowerPoint:

Михаил Маджаров е първия главен редактор на вестник „Мир“. Негова е рубриката „Оттук-оттам“. Малко преди Втората световна война, налагащата се цензура Маджаров се отказва от дейността си като журналист.

Презентация на PowerPoint:

Иван Пеев Плачков три десетилетия е в ръководството на вестник „ Мир“, първо като сътрудник, а след това и като главен редактор. През периода, в който той ръководи вестника, го превръща в едно от най-престижните издания с много прецизна редакция, като дава пълна свобода, както на журналистите в редакцията, така и на външните с ътрудници.

Презентация на PowerPoint:

Христо Бръзицов работи като журналист близо три десетилетия, през които успява да публикува над 5000 материала в 80 издания, подписани с над 100 псевдонима. През 1926 г. е поканен от главния редактор на вестник „Мир“ да пише за изданието и така става помощник-редактор в най-престижния вестник в страната. През 1938 г. става главен редактор. Бръзицов изцяло променя визията на вестника, като го прави един от най-модерните за онова време. Сменя шрифта, хартията и мастилото. Въвежда карикатури, засилва снимковия материал и премахва рекламата от първа страница. Създава рубрики за външна политика. Добавя на първа страница съдържание на броя. По време на Деветосептемврийския преврат Христо Бръзицов е арестуван. Прекарва девет години в затвора, но след освобождаването му не му е разрешено да работи отново като журналист.

Презентация на PowerPoint:

Като журналист Борис Вазов е най-активен от страниците на вестник „Мир“. Автор е на уводните статии в изданието. Става редактор през 1923 г. Неговото име се свързва с острото противопоставяне на управляващите. Заради острия си изказ в статиите, той е осъден за клевета на правителството. Най-активните му години във вестника са от 1932-1938 г. В своите материали Вазов неведнъж пише за цензурата. В статия от 19 юни 1935 г. пише така: „Вестникарят е цвете, което не може да живее без волност. Само волността го прави отговорен и полезен сътрудник на обществото и държавата.“ Със спирането на вестника, Борис Вазов е спряна пенсията му, освен неговата и на още над сто журналиста, сред които са и Райко Алексиев и Христо Бръзицов. В следващите десет години, Вазов продължава да пише, въпреки силно влошеното му здраве. Последният главен редактор на вестник „Мир“ е Петър Тасев.

Презентация на PowerPoint:

Райко Алексиев е български карикатурист и фейлетонист. Арестуван и е зверски пребит до смърт, заради карикатури за Сталин. Няколко месеца след смъртта му е осъден от Народния съд, заради антисъветска и прогерманска пропаганда. По делото са подсъдими още 101 писатели, художници и журналисти, някой от тях вече убити.

Презентация на PowerPoint:

Петко Стайнов пише първите си статии за вестник „Мир“, а през 1918 г. става редактор в изданието до 1919 г. По време на Втората световна война е въведена тежка цензура върху пресата в страната. По това време Петко Стайнов става един от най-активните автори на вестника по теми, свързани с външната политика. Заради цензура над неговите статии Стайнов се отказва от своята рубрика.

Презентация на PowerPoint:

Недоволството на авторите от налаганата им цензура

Презентация на PowerPoint:

Преди да стане непартиен, авторите във вестник „Мир“, като опозиция на правителството на Александър Стамболийски, показват недоволството си от натиска на управляващите и наложената цензура из страниците на вестника. В брой 6657 от 15 август 1922 г., излиза статия на Михаил Маджаров.

Презентация на PowerPoint:

В статията авторът не успява да скрие (а вероятно не се и опитва) недоволството си от наложената цензура от правителството на Александър Стамболийски. В текста той пита обвинява правителствените вестници в лъжа, дори в сравнения с които ѝ да е други правителства до сега: „..и то не само по простащина, не само по лъжовност, но и по мърсотия. Във всеки брой на сегашните официози се срещат най-малко по пет груби и мръсни лъжи ;“. Обвинява ги и в хулене на достойни държавници. Вероятно става въпрос за клеветене през страниците на правителствения вестник „Земеделско знаме“ на политици от Народната партия. Партийният вестник е бил изцяло под контрола на Александър Стамболийски, той е бил също и автор в изданието. О позицията няма да си служи със същите средства като Александър Стамболийски, пише Маджаров, защото това е най-лесното и не го прави само, заради обществото на което служи опозицията. Така погледнато се оформя словесна битка между правителство и опозиция през страниците на двата вестника, която пък след време води до полицейска разправа с журналистите на вестник „Мир“. През 1922 г. са заведени дела, а през следващата година много от тях са осъдени и интернирани.

Презентация на PowerPoint:

В статия озаглавена „Цензурата“ от Михаил Маджаров, той разказва как много от техните материали с критики към правителството и разкрития на кражби са били цензурирани и не са се появили на страниците на вестника. Според него цензурата не им позволява да защитят дори достойнството на Българската столица, но пък управниците си позволяват да погазят с мръсните си крака.

Презентация на PowerPoint:

Критиките към Ал. Стамболийски не спират, а автор на следващата статия е Борис Вазов от бр. 6722, 25.10.1922 г. Вазов пише така: „Ще бъде велико щастие за България, ако на 19 ноември бъде крайната дата на днешното управление. Ще се спестят много ценни жертви и най-важното, ще се даде възможност на Стамболийски и другарите му, въпреки извращенията от тях, беззакония и жестокости, да паднат от власт по един законен начин.“ На 19 ноември с.г., се е очаквал референдум. Това разбираме от следващата статия в броя, в която отново деликатно авторът се опитва да подкани обществото да „ гласуват против правителството и да го погребат с черна бюлетина.“

Презентация на PowerPoint:

Вероятно най-малкият брат на Иван Вазов е бил силно афектиран от налагането на цензура от правителството. Следващата статия отново е писана от него в бр. 6718, 27 октомври 1922 г., където той пише : „министрите във фаталното правителство ще останат като нарицателни названия на умствена слабост и политическа низост.“ Според авторът, единственият фактор за налагането на цензура е управляващите да защитават себе си и да прикриват своите престъпления. Въведени са допълнения в Наказателния кодекс, с които се слагат вериги на свободното слово. С тези промени вероятно са искали да предотвратят критиката против правителството и така да съществува само правителствения вестник и купени от него издания.

Презентация на PowerPoint:

В статия „Поход на реакцията“ отново става дума за свободата на словото. Н овите изменения в наказателния кодекс, авторът в статията сравнява със „ задушаване на свободата на народа “. С промените и в стремежа си да запазят властта, правителството посяга върху на българския народ. С цензурата върху свободата на словото явно се е целяло безнаказано да се извършват незаконни дела, се отбелязва в статията.

Презентация на PowerPoint:

Не са спестени и статиите на опозиционния вестник за корупцията в правителството, която не е липсвала и в онези времена. Давали да се подкупи, за да бъдат прекратени дела на обвинените. Според авторът на статията – Михаил Маджаров, новите промени в законите са били способи да се облагодетелства някой. „Истината трябва да излезе наяве, па била против когото да било, па била даже и против най-високозащитния държавник“ и допълва: „…виновните лица останаха ненаказани, а много невинни скъсиха животите си по затворите.“

Презентация на PowerPoint:

В заключение

Презентация на PowerPoint:

Първото издание на вестник „Мир “ излиза през 1894 г. Неговата история продължава половин век без прекъсване. Във своето развитие претърпява метаморфозата от партиен вестник до общобългарско информационно издание, което е сравнявано с вестник „Таймс “. Негов основател е Константин Стоилов, а вестника е създаден като орган на Народната партия. В изданието сътрудници са едни от най-добрите журналисти по онова време . Докато е бил партиен вестник езикът му е бил остър и невъздържан спрямо опонентите на Народната партия. През 1923 г. е обявен за непартиен вестник. През този период във вестника се присъединяват много външни автори, сред които има представители на културните среди – лекари, юристи, писатели, критици, художници и др., като на някой от тях дори се поверява да водят отделни рубрики.

Презентация на PowerPoint:

Една от най-силно отразените държави на страниците на вестник „Мир“ е Съветския съюз . В материалите се отразяват вътрешната и външна политика, култура , наука, военните сили и животът на обикновените хора в съюза . Италия е другата държава, която присъства неведнъж на страниците на вестника. Материалите за нея са свързани предимно с министър-председателя Бенито Мусолини, който е бил ръководител на националната фашистка партия. Появяват се и статии, които разглеждат фашисткия контрол върху вестникарските издания, които са под пълен правителствен контрол, а италианските вестници са длъжни да публикуват хвалебствени текстове за Мусолини и да отразяват неговите заповеди на първа страница. Вестник „Мир“ отделя също голямо внимание на Германия и Адолф Хитлер. Най-много материали за него се пишат по време на Втората световна война.

Презентация на PowerPoint:

Кръгът на свободното слово в началото на 20 век стремглаво се затяга. Завеждат се хиляди дела срещу автори, дръзнали се да се противопоставят на правителството от страниците на вестниците. Най-малкото, което може да сполети един неудобен журналист, преминал рамката на своята свобода е да бъде сплашен или съден. Отстраняването многократно минавало границите на дръзналите журналисти да се противопоставят на властта с отнемане на живота им. И това не са били просто убийства, те са били зверски пребивани и малтретирани. След Деветоюнския преврат, отново настъпва преломен момент. Стамболийски е зверски убит, министри и редактори са арестувани. В знак на протест много от вестниците излизат само със заглавия и бели колони.

Презентация на PowerPoint:

Във времена, в които натискът на управляващите политици се опитва да унищожи законово свободното слово, много от авторите изпитват страх и пишат статиите си анонимно или подписани с псевдоним. Разбира се, съвсем основателно в предвид посегателствата над журналисти. Дори самият Стамболийски пише анонимно. Него също не го подминава злокобната съдба и той бива зверски убит след Деветюниския преврат през 1923 г. Натискът върху свободата на словото води и до автоцензура, която лишава от индивидуалност и прави особено младите журналисти зависими от властимащите. Налагайки цензура, управляващите са се опитвали да се предпазят от критиката на вестникарските издания и от контрола на общественото мнение. Вероятно това се прави с цел да се прикриват схеми или престъпления, заради които биха се надигнали обществени вълни от недоволство. Явно властта не служи на народа, както твърди, защото, ако беше така едва ли биха имали от какво да се притесняват.

Презентация на PowerPoint:

Бр. от 22 ноември 1939 г. Атентатът в Мюнхен

Презентация на PowerPoint:

Библиография https://bg.wikipedia.org/wiki/ Райко_Алексиев https://bg.wikipedia.org/wiki/ Иван_Евстратиев_Гешов http:// ebox.nbu.bg/mascom15/view_lesson.php?id=19 https://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/- akademik-petko-staynov-polovin-vek-v-politikata-no-do-grob-veren-na-pravoto-45613 https:// liternet.bg/publish4/bgyrdev/podir/03_02.htm http:// paper.standartnews.com/archive/2001/10/29/history/s3173_4.htm http:// paper.standartnews.com/archive/2001/06/11/history/s3034_4.htm http:// ebox.nbu.bg/ssc15/view_lesson.php?id=6 http://ebox.nbu.bg/mk10/index2.php?id=ne2/a/z12.%20Todor_Panayotov_red.htm#_ 5 http ://newspapers.nalis.bg/mir / Панайотов Т., Факторът „Истина“ и развитието на половинвековния вестник „Мир“

authorStream Live Help