България и Турция – един епизод от добросъседските ни отношения

Views:
 
     
 

Presentation Description

Изготвил: Евдокия Борисова

Comments

Presentation Transcript

Ползвана литература::

България и Турция – един епизод от добросъседските ни отношения (1926-1936 година) в женски образи Багряна и Ататюрк, българската и турската жена - в поезията и българската специализирана периодика по материали от “Вестник на жената” Изготвил: Евдокия Борисова “Който е враг на България – е враг и на Турция” (Мустафа Кемал пред Н. Мушанов, 1931) “Чувствата на искрена симпатия към България са лежали винаги в основата на дейността ми...и взаимните ни контакти...” (Мустафа Кемал пред Г. Кереков, 1928)

Ползвана литература::

Стара София в началото на 30-те – истинска европейска столица:

Ползвана литература::

Истанбул и истанбулчанки, София и софиянки в 30-те години:

Ползвана литература::

Истанбул и Таксим (построен през 1928) и София и Цар Освободител (построен през 1978)

Ползвана литература::

Старият Истанбул в началото на 30-те...

Ползвана литература::

Картината на добросъседство между модерна България и модерна Турция според българската периодика – 20-30-те г. Според българската историческа наука българо-турските политически и културни отношения в началото на 30-те г. са “приятелство с много въпросителни” (Л. Петров “България и Турция, 1931-1941”, София, 2001, с.50). Българската литературна наука и медийните опит опровергават това схващане с конкретни факти и заключават: “в този период стремежът към опознаване, сближаване и диалог, контакти и непредубеденост достигат своята връхна точка” (Мевсим, Х. Пътуването на Чудомир в Турция, 1931. Пловдив, 2012, с.14); В 30-те г., материали за реформите в Република Турция и възхода на Ататюрковата държава излизат в българската периодика в: сп. “Научен преглед”, сп.”Юридически преглед” (С.Бобчев “Най-новите конституционни реформи на Турската република”, “Гаази Мустафа Кемал Паша”, “Как, кога и защо премахнаха в Турция султаната и халифата”); в. “Слово” (М. Маджаров “Турските работи”, Г. Кереков, М. Юмуков и др.);

Ползвана литература::

Турция, България и Ататюрк в литературата... Българският интелектуален елит се възхищава и прекланя пред лика и делото на магнетичната личност на Мустафа Кемал Ататюрк; Големият турски поет и дипломат Яхия Кемал пише в своя “Дневник “за пътуването си през любимата му България (1921) следното: “тъй като съм роден в Румелия, Балканите за мен винаги са били по-специално място. Всички българи, които срещах се радваха и страдаха, заедно с нас на добрите или лошите вести от Турция...” (Кемал, Я. “Детство, юношество, политически и литературни спомени”, София, 2013, с.170) През декември 1931 на Букурещка конференция български и турски журналисти предлагат да се основе Съюз на балканските журналисти (дейно участие взема известния турски журналист Зеки Месуд); следва обмен на делегации на журналисти (в 1932 Варненски журналисти, заедно с пълномощния министър в Анкара Т. Павлов и Митрополит Борис Орхидски от Българската екзархия в Истанбул посещават Анкара); Поетът Любомир Бобевски посвещава на Ататюрк стихотворение в 19 строфи (1932, в. “Делиорман”); Б. Д. Бонев пише пътеписа “В страната на Кемал Паша. Пътни бележки и впечатления”, 1934;

Ползвана литература::

Книги, изследвания, пътувания: През 1932 в “Литературен глас” започват да излизат 24-те “Писма от Цариград” на Христо Бръзицов. Подписват се двустранни договори, които позволяват провеждане на работни екскурзии и научно-педагогически обмен между учители и преподаватели от двете страни : Провеждат се пътувания на журналисти и университетски учени и учители(едно от които е описаното Чудомирово пътешествие от 1932 в книгата на Мевсим); Проф.д-р Хюсеин Мевсим от Анкарския университет е най-упоритият и добросъвестен изследовател на тази част от нашата литературна история: последователно през годините излизат неговите книги за българските докосвания до пейзажа и културата на Истанбул и Одрин. Излизат книгите му за Чудомир, Константин Величков, Никола Начов, Михаил Маджаров, Н. Фурнаджиев.

Ползвана литература::

... Преводите: Активно се издават преводи на литературни произведения; в подлистника на в. “Зора” през 1932 започва да излиза превода на Б. Ачков на романа “Чучулигата” на Решат Нури . “Открай време харесвам и обичам българите...” признава Нури и пожелава да се запознае със своя преводач. Българската публика и критика са запленени от образа на новата турска жена (героинята Фериде) Излизат преводи на Халиде Едип Адъвар, Назъм Хикмет, Суат Дервиш, Тефик Фикрет в: в. “Утро”, В. “Слово”, “Наковалня”, “Вестник на жената” (1931); В. “Време” (1931) в 27 поредни броя отпечатва прословутото “Слово на Мустафа Кемал” в превод на български от писателя Гьончо Белев; Във в. “Наковалня” (двуседмично литературно списание, бр.15, 1931), в рубриката “Нашите турски приятели” поетът Димитър Полянов помества свой очерк-портрет за Назъм Хикмет.

Ползвана литература::

В живота и в изкуството : Русенската фабрика “Искович-Леви” гравира образа му върху метални пластини; Провеждат се Турнета на фолклорни ансамбли и театрални и оперни трупи: Плевенският ансамбъл “Българска китка” пристига на турне в Истанбул (1932), след представлението самият Ататюрк казва: “Видях повече, отколкото очаквах, ако България е толкова хубава колкото Българска китка, то тя може да се гордее.”; Във връзка с 10-годишния си юбилей Българският Кооперативен театър заминава на дълго турне в Истанбул през 1931 и в цели 2 седмици изнася 27 спектакъла си в театър “Франсе”. Истанбулската публика и критика е запленена от чара на голямата певица Мими Балканска. Заради това театърът получава лична покана от Ататюрк да посети и Анкара; В Анкара Кооперативен театър играе “Тайните на харема” (сюжетът е свързан с Младотурското въстание и европеизацията): актьорите смело излизат на сцената с чалми, фесове и фереджета и ги захвърлят на земята... (свидетелства Ников, П. “На път за Цариград и Ангора” – В: в.“Литературен глас”, бр.174, 1932) В “Царицата на чардаша” Мими Балканска (тогава само на 29 г.) е неподражаема и неотразима. Мустафа Кемал, почти влюбен в нея, аплодира възторжено, кани артистите в ложата си и и споделя разчувстван: “Не съм забравил България. Там оставих частица от моята младост...” Ататюрк настанява Кооперативния театър в най-луксозния хотел в Анкара и откупува 7 техни представления, запленен от изяществото на оперетното изкуство и красивата българка.

Ползвана литература::

Ататюрк и Мими Балканска

Ползвана литература::

История, достойна за роман или романтичен сериал, разказва за голямата любов на Ататюрк към дъщерята на един български генерал. Това е младата, 21 годишна Димитрина Ковачева, получила блестящо образование в Швейцария. На “Мити”, както я назовава влюбеният млад турски военен аташе в София - Мустафа Кемал, не й е позволено да следва зова на сърцето си и тя е омъжена насила за друг човек. До края на дните си, тя преживява със спомена за Кемал, с неговото име на уста издъхва. “Как живее сега Мити” – пита Ататюрк самата Багряна при запознанството им.

Ползвана литература::

Ако историята на Мустафа Кемал и Мити звучи като романс, то пътешествието на Чудомир в Турция прилича повече на авантюрно-плутовски роман. През 1932 година (април-май) се провежда научна конференция-екзкурзия в Истанбул, Одрин и Бурса, в която участват петдесеттина български учители и учени, сред които Чудомир, Васил Златарски, Богдан Филов и др. Вълнуващите приключения от тази поучителна днес история ще прочетете във великолепното изследване на Х. Мевсим (Мевсим, Х. Пътуването на Чудомир в Турция, 1931. Пловдив, 2012)

Ползвана литература::

“Вестник на жената” е уникално специализирано издание, което датира от началото на 20-те години и продължава да излиза до днес в българската специализирана периодика. И зданието на прочутия за времето си редактор Христо Чолчев, припознава темата за Турция, еманципацията и модерната жена за своя. Запазената марка на изданието е замислено женско лице, жена, подпряла главата си, с модерна прическа за времето на 20-те (епохата на джаза), чете своя вестник. Без да бъде войнствено феминистко (това е издание за съпругата, майката, домакинята, но и еманципираната свободна жена), това издание смело пропагандира идеите на освободената жена, нейните права за труд, щастие, самоопределение. Ето как изглежда някога:

Ползвана литература::

Броят от 18.12.1926 г., №261 е посветен изцяло на Ататюрковите реформи и новата роля на жената в турското общество.

Ползвана литература::

... В 90-те години на ХХ век, в стремежа си да съхрани марката “Вестник НА жената” става “Вестник ЗА жената”. Марката хитрува или времената са вече други? Интересът към джендер проблематиката не отслабва.

Ползвана литература::

Но и двете издания, които влизат в яростно съперничество, ползват прословутата запазена марка на Христо Чолчев – замислената читателка...:

Ползвана литература::

Брой 261 от 1926 година започва с редакционна статия за “Положението на турската жена преди и след републиката на Мустафа Кемал Паша”. Портретите на Халиде Едип Адъвар и Незиха Мювадих Ханъм (председателка на Турския женски съюз) са на челно място като флагмани на турското женско движение.

Ползвана литература::

Отбелязано е, че след премахването на султаната настъпва истинското освобождение на турската жена: “тя вече не е опакована” и скрита от чужди погледи, а може да изяви своята обща култура и социална активност Из “шумните улици на Пера и Стамбул младите кадъни са облечени с мода и вкус,... С грация и изящна походка,... По балове и увеселения..., тя играе шими и фокстрот не по-зле от иноверките...”

Ползвана литература::

“Студенти и студентки днес слушат наедно лекции в университета... Момчета и момичета в национални костюми... играят днес турски национални танци. Туркинята излиза вече и на сцена – нещо немислимо преди.” Настъпват промени и в законодателството и се узаконява гражданският брак – туркинята става равноправен член на семейството. “В Турция има днес организация на турската жена - Кадън бирлии, със свой печатен орган – вестник “Кадън Йолу”, който се бори за извоюване на пълни граждански и политически свободи на жената.” Тя е все още несъвсем подготвена за това, но вече е поет пътят. Това пише Дамян Калфов в този брой на вестника. Вестникът се фиксира върху образа, творчеството, обществената работа и делото на халиде Едип Адъвар – сподвижница на Ататюрк, писателка, публицист и политик, нейните пламенни речи на по площадите и конференциите запалват искрата на свободолюбието на туркинята. Романите на Халиде Едип съперничат на мъжките романи в турската литература и автори като Халит Зия Ушаклъгил, Хюсеин Рахми, Решат Нури. Поставя се акцент и върху развитието на турския театър, който се радва вече на адаптирани за женски роли пиеси – преводни и оригинални.

Ползвана литература::

Интересни са рубриките: “Стамбулски новини”: читателките се информират за пътуванията на Суат Дервиш в Германия; за благотворителни концерти в театър “Пти шан” с участието на турски музикантки и певици: Нимет Ханъм, Селма Ханъм, Азиде Селим Сири ханъм; за проведената “Вечер на артиста” в театър “Дар-юл-Бедаи”; коментират се някои постановки около премахването на яшмака (черния воал) от главите на туркините, както и равните религиозни права при избор на съпруг.

Ползвана литература::

Има думата в тази тема и смехът, и хуморът: публикувана е турска карикатура на тема: “Събрание на турските равноправки”. Кандидат-депутатка за турския Меджлис провежда кампания и привлича избирателки (всички до една облечени по последна френска мода с кожи, шапки, очила, рокли и къси прически) с предизборно обещание: “Ханъми, госпожи, сестрички, слушайте: Ако изберете мен за народна представителка в Ангорската камара, ще освободя от всякакви мита всички пудри, помади и парфюми.”

Ползвана литература::

В изданието четем интересна новинарска бележка: в днешна Турция се въвежда като задължителен само турският език – в училище, по надписи над заведения и учреждения, табели, гари, като се въвежда дори глоба – от 1 до 10 лири за нарушение на закона. Друга интересна и смела рубрика е: “Стихотворения”. Четем преводни стихове от Хидает Рефик и Шейда Рифат Ханъм, в които прозира смелостта на днешната туркиня свободно да говори за чувствата си: Стамбул, там долу, далече под нас, Бавно заглъхваше в пламъци алени, Бавно отекваше нощния час – Час на утехи и чувства запалени.. Ти ми разказа за свойта любов, За твоята обич безумна и пламенна, Тихо се носеше страстния зов – Сред вечерта – безответна и каменна Аз не познах в младостта лъчезарна пориви, обич и радост стокрила: Вещица зла и безкрайно коварна Белият свят зад яшмак беше скрила...

Ползвана литература::

В рубриката “Гражданския брак в Турция” се разисква надълго и широко гражданския закон в Турция, влязъл в сила на 4.10. същата година. Либерализирането на условията за брак спрямо жената влизат в разрез с установените от османските закони традиции. Гражданският брак става пред публика, с ясно съгласие и открити лица на младоженците. Законът гарантира както предбрачния медицински преглед, така и разводът след това. Не закъсняват и стрелите на сатирата. Поместена е карикатурата Заро Ага: “Сто и петдесет годишният турчин (кюрд) е още жив. През своя феноменално дълъг живот Заро Ага се е женил двадесет пъти.”

Ползвана литература::

Друга важна социална тема, свързана с еманципацията на туркинята е: “Туркините и модерните танци” “Модерните танци се играят в Турция не по-малко отколкото у нас. Дансингите изникнаха навсякъде. Н всяка по-главна улица в Пера ще чуете дрънкане на пиано и ще видите лудо въртящи се двойки. В Стамбул (турският квартал на Цариград) танцоманията се шири без академия и професори, но се шири твърде бързо. ... Брожението против модерните танци като проява на разюзданост в нравите е голямо сред самите турци... Туркиня не може да танцува с друговерец... Засега. И се пак против недоволството нищо не помага... Добре деколтирана, облечена в най-фини копринени рокли, изписани направо от “Лувр” и “Принтемс”, туркинята танцува днес в салоните на Токатлиан и Пера Палас, в дансингите и кабаретата на крайбрежните параходи... В танцувална зала на Пера бе видяна важна ханъм, вдовицата на знатния Халит бей, да придружава щерка си, която искала да се научи да танцува.” Ученички от Кум Капъ всяка вечер идват да се учат на фокстрот, въпреки уроците и умората. Устните им са начервени, а деколтетата дълбоки – та те дори не помнят кавалерите, които сменят всяка вечер ! Най-големият проблем е, че тангото е много по-трудно от фокстрота. Възрастните наричат това падение на нравите.... Вестник “Халк” остро го порицава. О, времена, о, нрави?!

Ползвана литература::

Вестникът не изневерява обаче на консервативната си мисия да бъде все пак за жената-домакиня. На предпоследната страница четем интересни рецепти за традиционни турски сладкиши:

Ползвана литература::

Баклава и еманципация, пиляаф и разводи, тиквеник и курабии с масло, сладки “Меджидие” и избирателни права...

Ползвана литература::

Багряна, Турция и Ататюрк. През 1935 г. Елисавета багряна – най-голямата българска поетеса, член на Пен-клуба, една от световния енциклопедичен списък на най-влиятелните личности “ Who is Who ”, номинирана за Нобелова награда за литература посещава Цариград. Посещават Робърт колеж и други светини на българската памет с големия български поет Н. Фурнаджиев. Очарована от културата на два континента, от ориенталската и европейска Турция, тя пише своите стихове. (Мевсим, Х. Н. Фурнаджиев и Истанбул, Пловдив, Жанет-45, 2015)

Ползвана литература::

Една от най-публикуваните авторки във “Вестник на жената” е Багряна. Ето един популярен шарж на Багряна, направен от световноизвестния български художник и неин приятел Дечко Узунов.

Ползвана литература::

Стихосбирката “Сърце човешко” на Елисавета Багряна излиза през 1936 година. Там са и стихотворенията, вдъхновени от модерна Турция – те са в цикъла “Колело”.

Ползвана литература::

Пет години преди това, на един бал в Берлин (където присъства и младият Адолф Хитлер), сред цвета на немската аристокрация и европейския елит, тя се се запознава и танцува със самия Мустафа Кемал Ататюрк. Ръкуват се и дружески разговарят... По-късно тя си спомня, в интервюта и разговори с проф. Иван Сарандев следното: “Това, да се ръкуваш с Ататюрк, беше върхът на радостта не само в Турция... Там жените за пръв път облякоха европейски дрехи без фереджета,... Влизаха във вечерни заведения, танцуваха. Ататюрк и той танцува наред с всички посетителки... Тогава написах стихотворение за него. Направи ми силно впечатление.” Това е стихотворението “Нова Атлантида”, включено в Express D`Orient , в кн.3, 1935 от прословутото сп. “Златорог” на редактора Владимир Василев. По-късно, това е част от стихосбирката “Сърце човешко”, 1936.

Ползвана литература::

Няколко месеца по-рано, в януарския брой на престижното сп. “Златорог” излизат тези поетически творби, обединени в цикъла “Експрес д`Ориен”:

Ползвана литература::

Особено вълнуващо приключение е пътуването й до Анкара... Това е нова земя, която напълно импонира на космополитната й личност. Настроенията са въплътени в творбата “Експрес в пустинята”:

Ползвана литература::

“Тогава – спомня си тя – Турция правеше приятелство със Съветския съюз, ние присъствахме на техен национален празник, на който девойки по спортни костюмчета дефилират, както в СССР. За първи път в Турция – нещо невиждано дотогава!” Нещо, което може да се случи само в една Нова Атлантида...

Ползвана литература::

Ползвана литература: Багряна, Ел. Сърце човешко, София, 1936 “Вестник на жената ”, ред. Хр. Чолчев , 18.12.1926 г., №261 Мевсим, Х. Пътуването на Чудомир в Турция, 1931 . Пловдив, 2012 Мевсим, Х. Н. Фурнаджиев и Истанбул , Пловдив, Жанет-45, 2015 Ников, П. “ На път за Цариград и Ангора” – В: в.“Литературен глас”, бр.174, 1932 Петров, Л. “ България и Турция, 1931-1941 ”, София, 2001 Сарандев, Ив . Елисавета Багряна ., Пловдив, 1990, с.85-86 Май, 2018

authorStream Live Help