България в годините на Втората световна война

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

България в годините на Втората световна война

Comments

Presentation Transcript

Slide1:

БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Илиана Т. Илиева–Дъбова

Slide2:

Въпроси и задачи, изискващи писмен отговор Домашна работа Звуков файл Въпроси и задачи, изискващи устен отговор План на урока Филм, клип

Slide4:

Да си припомним! Какви промени настъпват в Европа след края на Първата световна война? Обяснете какви подходи се оформят за решаване на българския национален въпрос. Кой от тях е правилният? Докажете твърдението си. Какви са резултатие от усилията на българските правителства за преразглеждане на Ньойския договор? Какви са отношенията в периода между двете световни войни между България и европейските държави?

Slide5:

1. Начало на Втората световна война Договорите, които се сключват след края на Първата световна война са наложени от страните победителки и са твърде неравноправни. Създадените териториални проблеми изострят противоречията между европейските държави. Политическите последици довеждат до нова война. На 1 септември 1939 г. Германия, а на 17 септември Съветският съюз  нахлуват в  Полша. П оставя се началото на Втората световна война. Великобритания и Франция обявяват война на Германия. През следващата 1940 г. хитлеристките войски завземат Дания, Холандия, Белгия, Франция, Норвегия. Войната обхваща Северна Африка, Близкия и Далечния изток. В нея се включват Съединените американски щати, които обявяват война на Япония. Неочакван обрат настъпва с нападението на Германия на 22 юни 1941 г. над Съветския съюз.

Slide6:

Германски войски нахлуват в норвежко село Японското нападение над Пърл Харбър

Slide7:

България поддържа политика на неутралитет, но се съобразява с основния си външнотърговски партьор – Германия. В сложната политическа обстановка цар Борис III поема изцяло ръководството на държавата подпомаган от новия министър – председател Богдан Филов. Министър – председателят Богдан Филов в кабинета си

Slide8:

Статия във в. „Добруджански глас“, бр. 342, 1940 г. Международното положение благоприятства осъществяването на националното обединение. С подкрепата на Германия и с одобрението на Англия и Съветския съюз на 7 септември 1940 г. е подписан договор в гр. Крайова между България и Румъния за връщане в българските предели на Южна Добруджа. Това е най-голямата победа на българската външна политика по отношение преразглеждането на клаузите на Ньойския договор.

Slide9:

Посрещане на българските войски в Южна Добруджа, септември 1940 г.

Slide10:

Българското общество започва да възлага надежди на Германия за решаване на националното обединение. В България е приет Закон за защита на нацията, който е насочен срещу евреите. По своята същност законът противоречи както на конституцията, така и на националния характер на българите. Закон за защита на нацията, 21 януари 1941г. Чл 21. Лицата от еврейски произход не могат ... да бъдат избиратели или избираеми ... д а заемат държавни, общински или други служби... да встъпват в брак с лица от български произход... Чл 23... Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София. Министерският съвет ... може да определя селата и градовете или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход. ●Прочетете документа. ● Кога е издаден? ● Защо той противоречи на Търновската конституция? ● Каква е международната обстановка когато е приет закона?

Slide11:

2. Включване на България във войната Между Германия, Италия и Япония в края на септември 1940 г. се оформя Тристанният пакт. Хитлер настоява България да се присъедини към него. Съветският съюз също предлага договор, който е отхвърлен поради страх от комунизма. Цар Борис III се стреми да запази българския неутралитет. Германия завладява почти цяла Европа и войските на Вермахта достигат северната ни граница. Пред царя и кабинета застава въпросът: как да влезе германската армия в страната – като окупатор или като съюзник. Неутралитетът е изоставен, още повече, че Германия обещава връщане на Западна Тракия. На 1 март 1941 г. министър – председателят Богдан Филов от името на българското правителство подписва договор за присъединяване към Тристранния пакт. Войските на Вермахта преминават през българската територия и

Slide12:

Среща между Адолф Хитлер и цар Борис III Преминаване на германски военни части през Карнобат, март 1941 г.

Slide13:

р азгромяват Югославия и Гърция. България получава възможността да си възвърне Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини, населени основно с българи. Посрещане на българските войски в Прилеп Посрещане на българските войски в Скопие Посрещането в Прилеп

Slide14:

Освободените земи обаче са предоставени на България само до края на военните действия, за да бъдат управявани от нея. Започналата на 22 юни 1941 г. война между Германия и Съветския съюз поставя нови изпитания пред българите. Правителството не прекратява дипломатическите си отношения със СССР, но по съветско нареждане комунистите повеждат въоръжена съпротива. Срещу съюза с Германия се обявява и опозицията в Народното събрание, но се придържа към законните средства. През септември 1941 г. СССР, САЩ и Англия създават Антихитлеристката коалиция, насочена срещу Тристранния пакт. България запазва дипломатическите си отношения със Съветския съюз и не изпраща български войници на Източния фронт. Под давлението на Германия обаче обявява символична война на Англия и САЩ.

Slide15:

Чърчил и Рузвелт, август 1941 г. Адолф Хитлер от трубуната на Райхстага (Народното събрание на Германия) обявява война на САЩ, 11 декември 1941 г. Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Техеранската конференция, 1943 г.

Slide16:

През 1943 г. българското правителство изпраща 11 000 евреи от новите земи в лагерите на смъртта (в Треблинка). Обединените сили на депутати, общественици, православната църква и антифшистките сили не позволяват евреите от старите предели на държавата да бъдат депортирани. Това е един изклюителен момент в историята на европейския континент. Вермахта търпи все повече поражения от началото на 1943 г. А нтихитлеристката коалиция постига обрат в хода на войната. Върху България се засилва натиска за участие във военните действия. При създалата се обстановка царят и правителството започват да търсят начин за запазване на новите земи без да се вземе участие във войната с жива сила. На 28 август умира цар Борис III . Престолонаследникът Симеон е едва на 6 години. Определен е регентски съвет.

Slide17:

Скърбящи хора по маршрута на влака с ковчега на цар Борис III, 5 септември 1943 г.

Slide18:

Проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва като регенти (кликнете върху правоъгълника)

Slide19:

Българската общественост е разединена в позицията си по отношение на войната. Националистическите организации настояват за по-тясно сътрудничество с Германия и за окончателно унищожаване на комунистическата въоръжена съпротива. Напълно противоположна е позицията на левицата. Комунистическата партия разгръща въоръжената съпротива и създава Отечествения фронт (ОФ) – обединение на всички антихитлеристки сили, но в действителност в него влизат само леви партии. ОФ обслужва интересите на Съветския съюз. Различно е и виждането на някои политици от старите правителства, които се стремят към сътрудничество със западновропейските демокрации. През 1943 -1944 г. САЩ и Англия бомбардират София и други български градове. 3. Политическа криза

Slide20:

Регентството назначава две безпартийни правителства – начело с Добри Божилов и Иван Багрянов. Но управляващите не успяват да изведат страната от кризата. През лятото на 1944 г. съветската армия се приближава до българските граници. Чак тогава е обявен неутралитет и се търси подкрепата на Англия и САЩ за излизане от войната. Новото правителство оглавявано от Константин Муравиев взема мерки за възстановяване на демокрацията и за скъсване съюза с Германия. Но Англия и САЩ не дават навременен отговор и не подкрепят правителството, защото пазят съюзните си отношения със СССР. Правителството не успява са предотврати предстоящата окупация. На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 8 срещу 9 септември 1944 г. Отечественият фронт извършва преврат и завзема властта. Министър –председател става Кимон Георгиев.

Slide21:

Патрул на ОФ (отечествен фронт) след деветосептемврийския преврат в София, септември 1944 г.  

Slide22:

След преврата България се включва в последната фаза на войната срещу Германия. Приносът за победата на българските войници е безспоен. Във войната загиват около 35 000 души, общата сума на разходите е близо 160 млрд. лв . Въпреки това страната остава в международна изолация. Противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор с държавите победителки е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж . България запазва границите си от 1 януари 1941г., т.е. Южна Добруджа остава българска, Вардарска Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия остават отново извън пределите на България. Страната попада в сферата на влияние на Съветския съюз.

Slide23:

Кои държави подпомагат връщането на Южна Добруджа на България? Германия, Италия и Франция Германия, Англия и Съветския съюз Германия, Италия и Япония Германия, Унгария и Румъния По силата на кой документ Южа Добруджа се връща в пределите на България? Лондонски договор 17 май 1913 г. Крайовска спогодба 7 септември 1940 г. Тристранен пакт 1 март 1941 г.

Slide24:

Върху линията на времето нанесете основните дати, свързани с темата. 1939 г. 1941 г. 1943 г. 1945 г. 1940 г. 1942 г. 1944г. 1.09.1939 28.08.1943 1.03.1941 22.06.1941 9.09.1944 7.09.1940

Slide25:

Защо България се включва във войната на страната на Тристранния пакт? Посочете на картата териториите, отдадени за администриране на България (кликнете върху тях). Какви действия предприемат съюзниците от антихитлеристката коалиция през 1943-1944 г.? В какво се проявява кризата след смъртта на цар Борис III ?

Slide26:

Изгледайте откъса от филма „Национален календар“ на Българската национална телевизия. Какво е участието на България във Втората световна война? Било ли е възможно то да се избегне? Сподели своето мнение . http://www.youtube.com/watch?v=-tqAm4s0_qw Кога започва Втората световна война и как? А) 1 март 1939 г. с нападението на Австрия над Полша Б) 22 юни с нападението на Германия над Съветския съюз В) 1 септември 1939 г. с нападението на Германия над Полша

Slide28:

Улица “Леге” и булевард “Дондуков ”, 1944 Улица „Търговска“, София Снимка, от американски бомбардировач, заснета по време на бомбардировките на София на 30 март 1944г.

Slide29:

Капитан Димитър Списаревски, загинал във въздушен бой на 20 декември 1943 година, като сваля с въздушен таран американски четиримоторен бомбардировач „Ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби !“ Д. Списаревски

Slide30:

Из писмо на цар Борис до Хитлер, 22 октомври 1940 г. България до сега беше принудена да води предпазлива политика, която ... д аде възможност на моята страна достойно да затвърди положнието си в центъра на на Балканите... По този начин ние изпълняваме най-добре ... о ще една важна задача на нашата обща политика, а именно запазването на мира на Балканите... Според мен, би било по-добре за България да продължава още известно време досегашната политика ... Предложението на правителството на райха наистина преследва благородната цел да се ограничи войната... Как обаче нашите съседи ще схванат създадената в резултат на това нова обстановка? ... За разлика от това ние имаме една наистина храбра, но недостатъчно въоръжена армия. ●Кога е създаден този документ?● Кой е неговият автор?● Каква е позицията на българския цар относно предложението на германското правителство?

authorStream Live Help