Старобългарска литература

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

Учебен материал за 8 клас

Comments

Presentation Transcript

Slide1:

СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Slide3:

Обща характеристика на литературата на Средновековието Религиозна Подчинена е на религията. Не изобразява света, а препраща към отвъдна реалност чрез символи. Писмена Основен език е латинският. Пресъздава божественият свят Не пресъздава видимият (материалният) свят. Изкуството бяга от реалността и се стреми да предаде прозрението, откровението.

Slide4:

Подчинява се на правила Нормативна е като античната литература, но правилата са съответни на християнските ценности (напр. е задължително позоваването на Библията). Символ Символът е основно изразно средство (свързва се с реалната действителност, но означава и нещо от свръхреалността, т.е. от невидимия свят); средновековният човек възприема символно както невидимия свят, така и видимия – напр. иконата не е портрет, а свещен обект на поклонение; храмът не е църковна сграда, а дом Божи. Творец Той е анонимен – не гледа на себе си като на създател, а само като посредник на Божието слово.

Slide5:

Компилация Заемането от други книги е основен нчин за създаване на литература. Предназначение (функция ) на творбата Творбите са създавани, за да осъществяват релизиозно въздействие върху психиката на човека при слушането им, а не за художествена наслада при четенето им (т.е. доминира сакралната над естетическата функция).

Slide6:

Обща характеристика на Старобългарската литература като част от средновековната литература на Европа Обхва т Обхваща период от около 1000 години – от VIII , I Х в. до средата на Х VIII в. (до създаването на Паисиевата история). Религиозна Подчинена на християнските идеи и техния източноправославен вариант.

Slide7:

Опира се на византийския културен модел Има обаче принос за обогатяване на византийската цивилизация; оказва въздействие върху развитието и на други литератури (руската, сръбската, румънската). Черпи образи и послания от християнската култура; Възприема се като неопровержима истина, т.е. като нефикционална. Цел на твореца Да доближи себе си и своята аудитория до света на Бог, вечен и идеален (творецът не се стреми да пресъздаде видимия материален свят, защото той е временен и малоценен).

Slide8:

Основният контраст е между светлината и мрака (християните вярват, че главната същност на Бог е светлината). Героите са черно-бели, т.е. или само положителни, или само отрицателни: положителният герой се представя като подобие на Христос или на други старозаветни или новозаветни персонажи. Творбите са винаги „отворени“: ֎ отпращат към други текстове; ֎ може да бъдат допълвани и дописвани многократно (при това от други книжовници, живели векове след автора на произведението).

Slide9:

Създаването на оригинален текст и преписването на чужд се възприемат като равностойна книжовна дейност , тъй като единственият истински творец е Бог, а човекът само неумело го имитира: ֎ за книжовника е важно само едно – текстът да отразява Божите истини; ֎ книжовникът не смята себе си за творец; ֎ той е скромен, нарича себе си „неук“, „недостоен“, „немощен“, „ленив“; ֎ говори за творбата си като за несъвършена; ֎ много творби са анонимни (имената на авторите са неизвестни); ֎ компилацията е основната форма на книжовна дейност (средновековният писател смята, че заемането на различни пасажи от други автори не накърнява целостта на неговия текст, а го обогатява).

Slide10:

Старобългарският писател спазва правила : ֎ за оформянето на образите; ֎ за похватите, с които трябва да се пресъздаде даден образ; ֎ за частите, които трябва да съдържа дадена творба. Старобългарската книга се преписва на ръка върху обработена животинска кожа (пергамент ) – така всеки преписвач става съавтор (всяка творба битува в множество преписа, понякога несходни помежду си).

Slide11:

Ключови разлики между съвременната и средновековната литература : ֎ На мястото на Бог застава човекът (теоцентризмът е заменен от антропоцентризма); ֎ Литературата не е свързана с религиозния култ , а с живата реалност; ֎ Творбите се схващат като условни (фикционални); ֎ Героите са многообразни и противоречиви, а не черно-бели; ֎ Произведенията са непроменяеми след своето отпечатване; ֎ Съвременният писател има изключителна творческа свобода (не се съобразява с наложени отвън правила за оформяне на образите; за похватите, с които трябва да се пресъздаде даден образ; за частите, които трябва да съдържа дадена творба); ֎ Съвременният писател е творец, който има самочувствие и говори с гордост за творбата си (плагиатството е наказуемо според Закона за авторскато право, а компилацията е недопустима.

Slide12:

Асеманиево евангелие   Старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на X или XI век.

Slide13:

Рилски глаголически листове     Състоят от 8 нецели пергаментни  листа и 3 фрагмента от глаголическа  старославянска книга от XI век. 

Slide14:

Манасиева летопис  или  Манасиева хроника   Български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. 

Slide15:

Томичов псалтир   Среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър .

Slide16:

Четвероевангелие на цар Иван Александър   Илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355–1356 г. от монаха Симеон за  цар Иван Александър .

Slide17:

Софийски песнивец   /Кукленски псалтир или Софийски псалтир/ Среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на  цар Иван Александър .

Slide18:

Източник: Михова, К. , М. Гинев. Христоматия по литература за 8. клас с таблици за обобщение и преговор. Просвета–София АД. С. , 2017 https:// bg.wikipedia.org https:// fennrick.deviantart.com www.7oom.ru Изготвил: Илиана Илиева-Дъбова БНУ „Св. С едмочисленици“ Тарагона – Реус Испания

authorStream Live Help