Зимни вечери

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

Какво трябва да знаем за творбата? - за автора и неговото време; – за жанровата форма на творбата; – за говорителя в творбата; – за какво се говори в текста; – за това как се говори в текста; – за казаното в текста.

Comments

Presentation Transcript

Slide2:

Какво трябва да знаем? 2. За жанра на творбата 5. За това как се говори в творбата 1. За автора и неговото време 6. За казаното чрез текста 3. За говори-теля в творбата 4. За какво се говори в творбата Кликнете върху фигурите Речник

Slide3:

1. За автора и неговото време Христо Смирненски е роден през 1898 година в гр. Кукуш, Македония. Прекарва живота си в работническия квартал на София – Ючбунар. През 1922 г. издава единствената си стихосбирка „Да бъде ден“. Умира от туберкулоза през 1923 година (на 25 години). „Зимни вечери“ е творба, публикувана след смъртта на поета – през 1926 г.

Slide4:

2. За жанра на творбата „Зимни вечери“ е цялостна лирическа творба, която се състои от седем отделни фрагмента, свързани помежду си от обща тема, от присъствието на лирическия говорител, от единни времеви и пространствени измерения. Затова е прието творбата да се определя като поетически цикъл .

Slide5:

3. За говорителя в творбата В „Зимни вечери“ звучи гласът на лирически говорител , който върви и наблюдава призрачния свят, който го заобикаля. Лирическият говорител описва това, което вижда, а в четвъртия фрагмент пряко изразява отношението си към видяното.

Slide6:

4. За какво се говори в творбата Всеки един от фрагментите , които изграждат „Зимни вечери“ , като в пъзел представя по едно парче от страшната картина на човешкото страдание в бедния квартал: – първият: описание на зимната вечер в тази част на града; – вторият: драмата на едно семейство, в което бедността е отнела сгвора и щастието; – третият: уморителният труд на циганите ковачи, които въпреки падналия мрак не спират да работят; – четвъртият: трагичната самотност на слепия старик и натовареното дете, което го съпровожда; – петият и шестият: скръбта на една майка по мъртвата ѝ дъщеря; – седмият: миг от живота на две бездомни деца в зимната вечер.

Slide7:

5. За това как се говори в творбата Текстът е организиран в седем фрагмента, всеки от които е изграден от по няколко четиристишни строфи. Лирическият говорител пряко означава себе си с форми за 1 л., ед.ч. („Вървя сред смълчаните хижи ...“; “Братя мои , бедни мои братя...“). С форми за 3 л., ед. ч. са означени останалите художествени персонажи – сградите, тополите, мъглата, обитателтие на крайния квартал. Изказът в творбата е подчертано метафоричен – стъпките на лирическия говорител се топят в море непрогледна мъгла ; нощта има леден дъх; цигулката е разплакана ; стоманата, която коват циганите , е елмазена и пръска златни сълзи; мъглата влачи своя плащ злокобно сив и т.н.

Slide8:

Заглавието на творбата подготвя читателя да се говори за много зимни вечери, а всъщност през погледа на лирическия говорител проследява това, което се случва в крайния квартал в една зимна вечер. Това привидно разминаване насочва към внушението, че всяка зимна вечер в света на мизерията е дна и съща – белязана от трагедията на хората, обитаващи този свят. Ключовите образи в „Зимни вечери“ функционират като символи : мракът насочва към участта на обитателите на квайния квартл – страдалци, отхвърлени от живота; мъглата – към липсат на перспектива за техния утрешен ден; цветята от скреж , които се топят от топлинат на свещите, и снежинките , падащи в калта – към трагичнат обреченост на красотата в света на бедността.

Slide9:

Оригинално решение е поантата да не е в края, както в повечето случаи, а в четвъртия фрагмент на творбата – малко след средата. Това е най- симният, внезапно прекъсващ хода на поетическата логика елемент на текста (в случая – цяла строфа – обръщение към страдалците, определени от лирическия говорител като братя). Братя мои, бедни мои братя — пленници на орис вечна, зла — ледно тегне и души мъглата, — на живота сивата мъгла.

Slide10:

6. За казаното чрез текста Основното послание, вложено в „Зимни вечери“, е символично обобщено в последната строфа: А бликат снежинки сребристи, прелитат, блестят кат кристал, проронват се бели и чисти и в локвите стават на кал. Смисълът тук може да се изрази така: в един несправедливо устроен свят, в който властват мизерията и безперспективността, красотата е осъдена да погине.

Slide11:

Речник Лирически говорител – Този, който говри в лирическата творба. Той представя други художествени образи, най-често човешки, които се наричат лирически герои. Метафора – художествено средство, при което черти, белези или действия, които са характерни за един предмет, се пренасят върху друг въз основа на прилика или сходство. Основава се на преносното значение на думите и нейният смисъл се разбира от контекста, в който е поставена. Поанта – Дума или израз, обобщаваща фраза, обикновено в края на художественото произведение, чрез които авторът подчертава художествената идея на творбата си. Символ – Многозначен образ с преносно значение; предмет; признак или действие, което служи за условен знак на някаква идея или друго понятие.

Slide12:

Използвана литература: 1. Герджикова, М., Попова, Кръстева. Речник на понятията и литературните термини в обучението по литература (5. – 8. клас). Изд. Булвест 2000, С., 2009 2. Смирненски, Хр. Стихотворения. Поезия. Проза. , Слово, 1999 3. Станчева, Р., В. Михайлова . Текстове и тестове по български език и литература за 8. клас., Просвета, С., 2011 Изготвил: Илиана Илиева-Дъбова БНУ „Св. Седмочисленици“ Реус – Тарагона

authorStream Live Help