Географията -древна и съвременна наука

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

No description available.

Comments

Presentation Transcript

ГЕОГРАФИЯТА – ДРЕВНА И СЪВРЕМЕННА НАУКА :

ГЕОГРАФИЯТА – ДРЕВНА И СЪВРЕМЕННА НАУКА Изготвил: Илиана Т. Илиева-Дъбова

Географията е една от най-старите науки. Тя възниква в дълбока древност и изминава дълъг път в своето развитие.:

Географията е една от най-старите науки. Тя възниква в дълбока древност и изминава дълъг път в своето развитие.

Предмет на географската наука:

Предмет на географската наука Съвременната география изучава закономерностите на сложното взаимодействие между природата и обществото на глобално (за света), регионално (континент, страна) и локално (район, град) равнище.

Методи на географското изследване:

Методи на географското изследване • теренни наблюдения и изследвания (експедиционно-полеви) • сравнителен анализ • картографски • райониране • дистанционни • балансови • статистически • прогнозни

Етапи на развитие на географската наука :

Етапи на развитие на географската наука Античен (от IV -то хилядолетие пр. Хр. до V в. пр.Хр.) Средновековие (от V до края на ХV в.) Велики географски открития (от средата на ХV до средата на ХVІІ в.) От средата на ХVІІ до края на ХІХ в. От края на ХІХ до края на ХХ в.

Античен (от IV-то хилядолетие пр.Хр. до V в. пр.Хр.):

Античен (от IV -то хилядолетие пр.Хр. до V в. пр.Хр.) географско знание, свързано с изучаването и изследването на географски обекти и явления в териториите, които човекът обитава; появяват се и се развиват математическата география (Птолемей) и географията на страните (Страбон) като резултат от развитието на търговията и корабоплаването по Средиземноморското крайбрежие заражда се географията на природата (Аристотел)

Аристотел:

Аристотел Древногръцки философ и учен . Участва в Платоновата академия. Възпитател на Александър III Македонски. Основава в Атина философска школа, която оказва дълготрайно влияние върху научния и философския живот. Аристотел е създател на логиката, която разглежда като средство за познание. Аристотел развива геоцентрични космологични схващания. Определя нравствените добродетели като среда между крайностите. Разглежда изкуството като особен вид познание, което е основано върху подражанието

Средновековие (от V до края на ХV в.):

Средновековие (от V до края на ХV в.) господство  на религиозен светоглед и на религиозен фанатизъм в Европа; застой в развитието на географията; развиват се математическата география и картографията в страните от Изтока ; развитие на картографията – арабски учени съставят карта на света.

Велики географски открития (от средата на ХV до средата на ХVІІ в.):

Велики географски открития (от средата на ХV до средата на ХVІІ в.) разширява се географското познание като резултат от откриването и опознаването на нови земи и от общото развитие на науките; определят се очертанията на сушата и на океаните, изяснява се същността на редица процеси и явления; откриват се основни географски закономерности – зоналност (на климата, на растителността); периодичност (приливи и отливи).

Великите географски открития е име на период от началото на XVвек до XVIIIвек, когато европейски кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи, непознати до този момент.:

Великите географски открития е име на период от началото на XV век до XVIII век, когато европейски кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи, непознати до този момент.

Христофор Колумб:

Христофор Колумб Италиански мореплавател. От около 1476 живее в Португалия, от 1485 - в Испания. През 1492 ръководи испанската експедиция за откриване на морски път до Индия (с корабите "Санта Мария", "Ниньо", "Пинта") през Атлантическия океан. На 12 окт. 1492 достига остров Сан Салвадор (дата, приета за откриване на Америка), по-късно достига Бахамските острови, Куба, Хаити. При експедициите през 1493-96, 1498-1500, 1502-04 открива Големите Антилски острови, част от Малките Антилски острови и крайбрежията на Южна и Централна Америка.

Пътешествията на Колумб:

Пътешествията на Колумб

Фернандо Магелан:

Фернандо Магелан Португалски мореплавател. Ръководи 5-корабна испанска експедиция, извършила първото околосветско плаване (1519-22), установила кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. Тръгва от испанското пристанище Санлукар де Барамеда, заобикаля Южна Америка, пресича Тихия океан и достига Филипинските острови, където е убит от местни жители. На Магелан е наречен проток.

Околосветско плаване на Магелан:

Околосветско плаване на Магелан

От средата на ХVІІ до края на ХІХ в.:

От средата на ХVІІ до края на ХІХ в. разширява се географското познание – събиране, сравняване и анализиране на географска информация за природата, населението и стопанството на страни и региони; географията се диференцира ; правят се опити за комплексно изучаване на географските обекти и явления ; усъвършенстване на географските карти: нови знания за изпълнението на математическите елементи на картата.

Александър фон Хумболт:

Александър фон Хумболт Германски естествоизпитател, географ и пътешественик, член на Берлинската академия на науките, на Баварската академия на науките, чуждестранен член на лондонското Кралско дружество. Пътува из Европа, Средна и Южна Америка (1799–1804) и Русия (1829). Един от основоположниците на географското райониране. Обосновава идеята за вертикална зоналност. Трудове по физическа география, вулканология, за природата на тропичните области на Америка и Средна Азия. На Хумболт са наречени планини в Средна Азия, Австралия и Нова Зеландия, езера и реки в САЩ, ледник в Гренландия, течение в Тихия океан и др.

От края на ХІХ до края на ХХ в.:

От края на ХІХ до края на ХХ в. провеждат се специализирани географски изследвания ; продължава процесът на диференциране на географската наука; географията се утвърждава като комплексна наука (природна и обществена), в основата на което е взаимодействието между природата и човешкото общество; усъвършенстват се методите за географско познание.

Българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров:

Българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров

Структура:

Структура В структурата на географията се обособяват два дяла - природна география и обществена (социална, икономическа) география. Природната география изучава природните обекти (планини, реки, почви), явления (земетресения, наводнения) и процеси (воден кръговрат) и разкрива взаимовръзките между тях на определена територия. Тя изследва и измененията в природната среда под влияние на човека. В природната география се развиват две направления – частно, комплексно (общо) . Обществената (социална, икономическа) география изучава териториалната организация на населението, селищата и стопанството. Тя изследва влиянието на природата върху живота и стопанската дейност на хората.

Значение на географията:

Значение на географията Географията има голямо значение за научното опознаване на природата, населението и стопанството. Географската информация се използва от държавната и местната власт за по-добро управление. Тя е важна при планирането на селища, промишлени предприятия, земеделски площи, пътища, места за отдих, търговски обекти. Географските знания са необходими в борбата с природни бедствия, при опазване на околната среда и др. Географията е полезна във всекидневието на всеки човек. Тя обогатява неговата култура и му помага да разбира и осмисля света, освен това е ценен помощник на младите хората при избора на професия.

Български географи:

Проф. Анастас Иширков Проф. Иван Батаклиев Български географи

Български географи:

Йордан Захариев Проф. Жеко Радев Български географи

authorStream Live Help