Всеобщ напредък в нач. на 20 век

Views:
 
Category: Education
     
 

Presentation Description

No description available.

Comments

Presentation Transcript

Slide 1: 

ВСЕОБЩ НАПРЕДЪК В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

Slide 2: 

План на урока Въпроси и задачи, изискващи писмен или устен отговор Галерия от снимки Звуков файл Домашна работа

Slide 4: 

1. Условия за стопанско развитие. В края на XIX век в европейския континент завършва индустриалната революция. Появяват се нови машини и нови източници на енергия. Индустриалните производства бележат бурно развитие. За да се включи в стопанските процеси на континента България трябва да преодолее вековния икономически застой. Българската икономика бързо набира сили и бележи буен подем. В Европа се говори за „българското стопанско чудо“. Няколко условия определят цялостното стопанско развитие на страната и неговия възход. Разгледайте схемата. Кои са условията за стопанското развитие на България в края на ХХ и началото на ХХ век?

Slide 5: 

Условия за стопанско развитие

Slide 6: 

Розобер в началото на XX век Географското положение на България е благоприятно. Кои райони на Балканския полуостров обхваща? По територия отстъпва само на Турция и Румъния. Според Берлинския договор България поема изплащането на част от задълженията на Османската империя към европейските банки. Териториите на страната са разпокъсани – това затруднява стопанското развитие и стеснява вътрешните пазари. Положението се променя след Съединението на Княжеството и Изпочна Румелия

Slide 7: 

Природните условия благоприятстват развитието на стопанството. Броят на населението ( в Княжеството и Източна Румелия) след Освобождението е около 2 500 000 души, до 1911 г. нараства на 4 500 000 души. Етническата картина е много пъстра - съвместно с българите векове наред живеят и турци, цигани, евреи, гърци, арменци. Всички народности имат равни права – политически, граждански и лични, които са гарантирани от Търновската конституция. Българският парламент приема закони, които подпомагат и насърчават родното производство. Пословичното трудолюбие на българския народ и неговото ученолюбие в съчетание с благоприятните природни условия и протекционистичната държавна политика, довеждат до появатa на „българското стопанско чудо“. България успява да преодолее вековната изостаналост и да тръгне по европейски път на развитие.

Slide 8: 

Вършитба 2. Развитие на селското стопанство. След Освобождението селското население е преобладаващо. Голямата част от селяните имат своя земя, която обработват примитивно - с рало се оре, жъне се със сърп, вършеенето е на харман. Много малка част от произведената продукция се изкарва на пазара – основната част задоволява нуждите на семейството. Голямата част от земевладелците са собственици на дребни стопанства, в които са и земеделци. Те определят характера на българското стопанство – България е страна на дребната собственост.

Slide 9: 

Само най - едрите собственици на земя създават модерни стопанства, в които се използват машини. Опеделено количество от произведената продукция от тези стопанства се насочва към пазара. Държавата влага средства и предприема редица дейности за подтикване на селските стопани към развитие на по-модерно земеделие. Откриват се специализирани земеделски училища. Внасят се машини, нови сортове растения и породи добитък. Лозаро – винарското училище в Плевен, 1902 г. Овчарче от Софийско

Slide 10: 

Държавата се бори успешно с лихварството, което е бич за българския дребен собственик. Открива се Българска земеделска банка (1903 г.), която подпомага селските стопани. В началото на ХХ век земеделското производство се увеличава значително. България основно изнася зърнени храни. Расте добивът на рози и производството на розово масло - продукт, предназначен за износ. Българска земеделска банка Розоварна

Slide 11: 

Увеличават се и селскостопанските животни. Развиват се овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Но в сравнение с европейските държави добивите са ниски.

Slide 12: 

Разгледайте галерията. Какво е характерно за живота на българското село в края на ХIХ и началото на ХХ век?

Slide 13: 

3. Индустриално развитие. В периода до войните индустрията е най-динамичният отрасъл на българското стопанство. Държавната политика трайно и неотклонно подкрепя българското производство. През 1895 г. се приема закон за насърчаване на местната индустрия, но още в предходните години се провежда политика на протекционизъм (покровителство) на индустрията. По този начин се осигурява родния пазар с местни стоки и се насърчава развитието на производството. Приетите от Народното събрание митнически тарифи защитават българските производители като определят високи мита за вносните стоки и ниски за българските. Машините и частите за тях се освобождават от мита. Държавата всячески покровителства предприятията. Създават се фабрики предимно на леката промишленост – захарни, текстилни, дървообработващи, пивоварни и пр. Защо не се развива тежката индустрия?

Slide 14: 

Изглед от София (ок. 1890 г.) Разгледайте илюстрацията. Как изглежда българската столица в края на ХIХ век?

Slide 15: 

Близо до София започва производството на електричество в първата ВЕЦ на Балканския полуостров. Започва промишлено добиване на въглища и цветни метали. Поставя се началото на модерен транспорт. Строежът на железопътни линии и закупуването на вагони и локомотиви, както и модернизирането на пристанищата по р. Дунав и Черно море и строежът на шосета и поддържането им Дирекцията на Държавни мини „Перник“, 1910 г. е дело на българската държава.

Slide 16: 

Първият софийски трамвай Увеличават се шосетата и железопътните линии, в София е пуснат първия трамвай в страната. Увеличават се банките. Българските и чуждите капитали от Белгия, Австро – Унгария, Франция, Великобритания, подпомагат индустриалното производство. Търговията – вътрешна и външна, също бележи разцвет. Изнася се земеделска продукция и се внасят машини, метални изделия, химически продукти. Търгува се и на балканските, и на европейските пазари.

Slide 17: 

Въпреки активизирането на търговския обмен, вносът надвишава износа. Как оценявате това съотношение? Една голяма част от държавния бюджет се изразходва за оборудване на българската армия. Защо? В края на ХIХ и началото на ХХ век България успява да излезе от икономическия застой и се превръща в най-бързо развиващата се балканска страна. Тя не достига равнището на най-напредналите европейски държави, но тръгва уверено по пътя на изграждането на модерно стопанство. За това допринасят особено много както българската парламентарна демокрация и успешната и последователна държавна политика, така и инициативността и упорития труд на населението. Динамиката на българското развите дава основание на редица европейски наблюдатели да определят икономическия подем на страната като „българско чудо“.

Slide 18: 

Закон за развитие на народната промишленост, 22 декември 1883 г.1. Стражарите (полицейски, горски и митнически) и разсилните се обличат с местни вълнени платове (шаяци и аби).2. За солдатите всички дрехи, които стават от сукна, шаяци и аби и които се произвеждат в страната, се правят изключително от местен материал.3. Както за солдатите, за стражарите и за всички ония, които се обуват за правителствени разноски, обущата им се доставят от местни кожени изделия.4. Униформата на стражарите и разсилните се определя от Министерския съвет. Прочетете документа. ●Каквъв е по вид ? ●Кога е издаден?● Кои са основните положения, залегнали в този документ?●Как бихте определили стопанската политика, представена с този закон?

Slide 19: 

Закон за насърчаване на местната индустрия и търговия, 26 март 1905 г.Чл. 5. Общи облаги, от които се ползват всички промишлени предприятия, са:а) Безплатно ползване на водна сила, когато последната не е частно притежание [...]б) Безмитен внос на всички машини, машинни части, инструменти и принадлежности (...) които не се изработват в Княжеството.в) Безмитен внос на всички строителни материали, които не се добиват или не се произвеждат, или не могат да се заменят с добиваните в страната [...]д) Отстъпване безплатно на свободни държавни, окръжни или общински места, потребни за постройката на предприятието […]Чл. 9. Всички обществени учреждения (държавни, окръжни, кредитни и пр.) са длъжни да си доставляват от местните индустриални предприятия предметите, от които имат нужда, доколкото такива предмети се намират в страната, даже когато бъдат с 15 % по-скъпи от иностранните. Прочетете документа. ● Какъв е този документ? ● Кога е създаден? ● Каква връзка откривате между него и закона за развитие на народната промишленост от 22.12.1883 г.?

Slide 20: 

Чуйте звуковия файл. ● Кой е авторът на документа? ● Кога е създаден този документ? ● Какъв е по вид този исторически извор?● Опишете картината на българското село след Освобождението като се опирате на информацията, получена от историческия извор. Каква връзка откривате между развитието на транспорта в България и стопанския подем в края на XIX и началото на XX век? Кои качества на българския народ способстват за развитието на стопанството на страната и излизане за сравнително кратко време от икономическия застой? Как географското положение и природните условия влияят върху този процес?

Slide 21: 

Разгледайте таблицата. Какви изводи за броя на заетото население в различните отрасли на стопанството може да направите? Какво е процентното съотношение на заетите в земеделието и работещите в останалите сектори на българската икономика в края на XIX и началото на XX век? Разгледайте картата „Стопанство на България 1878– 1885 г. “ . Отговорете на следните въпроси: В кои райони са съсредоточени индустриалните предприятия? С какви пътища се свързват тези райони? Какви производства се развиват?

Slide 22: 

В Пловдив през 1892 г. се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение, което има за цел да стимулира българското земеделско и промишлено производство. Попълнете пропуснатото в текста: Развитието на индустрията има трайни последици върху живота на населението. Напредъкът на отделните промишлени отрасли създава.................. места за много хора. По-сложното промишлено производство изисква по –високо ................. Увеличава се броят на училищата. Промишлените стоки навлизат в ежедневния ........... на хората. Построяването на модерни пътища увеличава ........................ между хората от различните селища и между България и .................. държави. Какво е значението на това изложение? Има ли наследник то в наши дни? Ползвай информацията от сайта http://www.fair.bg работни образование живот контактите европейските

Slide 23: 

Фабрика за платове в Подуене, 1906 г. Захарна фабрика в София, около 1900 г.

Slide 24: 

ВЕЦ "Панчарево", най-старата в България и на Балканския полуостров, пусната в експлоатация на 01.11.1900г.

Slide 25: 

Първата сграда на Българската народна банка Българската народна банка основана на 25 януари 1879 г.

Slide 26: 

Продавачи на слама, 1891 г. Продавачи на лук, 1891 г. Магазин „Трите еврейчета“, София след Освобождението

Slide 27: 

Структура на заетото население в различните сфери на стопанството в края на XIX и началото на XX век

authorStream Live Help