ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

Views:
 
Category: Entertainment
     
 

Presentation Description

Сайтът" ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ" вече с нов адрес http://starotarnovo.ucoz.com

Comments

Presentation Transcript

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ:

ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старопрестолният град, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393г.), е разположен на три хълма — Царевец, Трапезица и Света Гора. Моята цел е да ви запозная с облика на града, бита и културата на търновци през епохата на Възраждането. :

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старопрестолният град, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393г.), е разположен на три хълма — Царевец, Трапезица и Света Гора. Моята цел е да ви запозная с облика на града, бита и културата на търновци през епохата на Възраждането.

Възрожденската архитектура в Търново била в унисон не само с неповторимата природна даденост, но и с изискванията на епохата. Част от нея била дело на големия майстор-строител уста Кольо Фичето. В града имало 12 църкви. Независимо от тесните улици стрехите на къщите били наддадени над улицата. На по-главните улици къщите били разположени на самия път, най-вече за да се използват долните етажи за дюкяни(магазини). Повечето къщи били оцветени с разноцветна боя — жълта, червена, бяла, кафява или синя, „която усилвала пъстротата на пейзажната картина". Колоритът на търновската къща се подсилвал и от малките градини, изпълнени с най-разнообразни цветя, които показвали високия естетически вкус на обитателите й. :

Възрожденската архитектура в Търново била в унисон не само с неповторимата природна даденост, но и с изискванията на епохата. Част от нея била дело на големия майстор-строител уста Кольо Фичето. В града имало 12 църкви. Независимо от тесните улици стрехите на къщите били наддадени над улицата. На по-главните улици къщите били разположени на самия път, най-вече за да се използват долните етажи за дюкян и ( магазини ) . Повечето къщи били оцветени с разноцветна боя — жълта, червена, бяла, кафява или синя, „която усилвала пъстротата на пейзажната картина". Колоритът на търновската къща се подсилвал и от малките градини, изпълнени с най-разнообразни цветя, които показвали високия естетически вкус на обитателите й.

Особено място в архитектурния ансамбъл на града заемали хановете, които към 1877 г. наброявали около 60. По-известни от тях били: Стамболовият, Хаджи Давидовият, Дряновският хан, Абаджийският хан, Кожухарският хан, Чифутският хан, ханът на хаджи Никола, Арнаутският хан и др. В тях отсядали многобройните гости на града. Към някои от хановете имало и гостилници. Освен за нощуване те служели още и за работилници и за складове на готовата занаятчийска стока. Най-често ханът носел името на съответния еснаф, който работел в него или името на собственика си. Почти всеки хан имал и кафене.:

Особено място в архитектурния ансамбъл на града заемали хановете, които към 1877 г. наброявали около 60. По-известни от тях били: Стамболовият, Хаджи Давидовият, Дряновският хан, Абаджийският хан, Кожухарският хан, Чифутският хан, ханът на хаджи Никола, Арнаутският хан и др. В тях отсядали многобройните гости на града. Към някои от хановете имало и гостилници. Освен за нощуване те служели още и за работилници и за складове на готовата занаятчийска стока. Най-често ханът носел името на съответния еснаф, който работел в него или името на собственика си. Почти всеки хан имал и кафене.

PowerPoint Presentation:

За съжаление честите пожари са унищожавали цели квартали. Така само за един период от 50 години са станали шест големи пожара, които са ни лишили завинаги от много архитектурни паметници.

PowerPoint Presentation:

Стаите на старата градска къща били с дълги миндери покрай стените и прозорците, застлани с вълнени шарени черги или едноцветни покривки, а върху тях се нареждали възглавници, които в празник се покривали отгоре с кенарено платно, с дантелка в долния край. На пода обикновено застилали вълнена черга, а в по-богатите домове чипровски или котленски килими. Вечер, за спане разстилали по пода дюшеци, черги, юргани, чаршафи и възглавници , а сутрин ги прибирали в стенните долапи, каквито имало във всяка къща. Отоплението на стаите ставало с мангали или джамали — стенни печки, изградени между две помещения, които се палели от едната стая, а отоплявали едновременно и двете. Към средата на XIX в. били внесени и първите печки от Запад. За осветление се ползвали лоени свещи, разнообразни свещници и газени лампи. Във връзка с това особено много се разраснал в града свещарският занаят. Макар и по-рядко, в по-заможните къщи започнали да се появяват и полилеи. Думата миндер е с турски произход. Това е вид мебел, характерен за българската възрожденска къща. Представлява диван, нар, дървено легло, вградено в стената, с височина 40-60 см, използвано за сядане или лягане.

PowerPoint Presentation:

Храненото ставало на дървена софра, около която за сядане нареждали възглавници или трикраки дървени столчета. В по-богатите домове се употребявали медни софри. Яденето се поднасяло в плитки или дълбоки бакърени сахани, а така също и в глинени паници. При хранене се използували дървени лъжици, а по-късно вносни метални прибори. По пътя на търговските връзки започнали да се внасят и разни видове порцеланови чинии, кастрони, чаши и други кухненски съдове, които навлезли най-напред в по-богатите домове, но като по-удобни и красиви, бързо навлезли във всеки дом. През първата половина на XIX в. масите и столовете все още били рядко явление в търновския дом. Кръглата маса и виенските столове можели да се срещнат само в по-заможните градски семейства. В повечето домове продължавали да битуват традиционната софра и трикраките столчета.

PowerPoint Presentation:

Едни от най-забележителните черти на търновци били изключителното им гостоприемство и безупречна чистота. Кореспондент на „Цариградски вестник", посетил Търново през 1859 г., споделя впечатленията си: „Разведоха ме по много търновски къщи, в които всички ме приеха с радушно българско гостоприемство. Като влезехме в някоя къща, по-напред ни посрещаха мъжете, а  после жените с вежливо поздравление, което се съединяваше с поклон и скоро, по обичаите, подаваха сладко и кафе.» Чистотата в къщите била безупречна. Стаите се метели и праха се обърсвал по няколко пъти на ден. И това се правело както от прислугата, така и от стопаните, с педантизъм.

PowerPoint Presentation:

Друга отличителна черта у търновското гражданство била благотворителността. Даренията най-често се правели в помощ на учебното дело и на църквите. Дарения правели всички социални прослойки. Почитта към църквите, манастирите, училищата и еснафите у старите търновци били на голяма висота. „По онова време, пише Никола Лазаров, главното развлечение на населението бяха църковните служби, училищните тържества, еснафските събрания и празничните разходки". Интересно начинание в живота на града били трудовите инициативи за благоустрояването му.

PowerPoint Presentation:

Според спомените на Сава Русев когато идват руските войски, началникът на медицинската служба, лекар-полковник, настоял да се построи нова, модерна за тогавашното време болница. Трябвало да й се избере място. Възложили му на него да стори това. Мястото трябвало да бъде хигиенично, недалеч от града. За намиране на подходящо място полковникът постъпил така. Взел три овнешки бута, поставил ги на три различни места - под мъжката гимназия, при Качица и третия на мястото на старата болница. На другия ден отишъл на трите места да провери какво е станало с бутовете. При Качица и при мъжката гимназия бутовете замирисали, а само този, поставен на мястото на старата болница, не замирисал. Така било определено място за построяване на старата болница, място проветриво, запазено от северните ветрове, слънчево и в града. Едва в навечерието на Руско-турската освободителната война   (1877—1878 г.) в Търново се открили една-две аптеки и се установили един-двама доктори, които започнали да лекуват хората по „правилата на науката". Обществени или частни болници до Освобождението в града е нямало.

PowerPoint Presentation:

През   1858 г. се образувала Градска община със секретар, които се занимавали с решаването на въпроси от здравен,  битов и социален характер. Ръководството на училищата, което първоначално било поверено на църковното настоятелство, след учредяването на Градската община преминало в нейни ръце. Тя упражнявала строг контрол и пряко се грижела за събиране на таксите от учениците, за назначаването на учителите, годишните отпуски, ваканции и др. въпроси. Голяма културна придобивка за града били и откритите през 1869 година, читалище „Надежда" и женското благотворително дружество „Радост", които разгърнали оживена културно-просветна дейност Това е сградата на турския конак изградена 1872 г. от майстор Колю Фичето. По-късно в нея се настаняват българската община и пър- вото читалище в Търново - "Надежда". 1985 г. сградата е обявена за музей. Тук са се провели разпитът на заловения Левски - 1872 г., Първото Велико Народно събрание - 1879 г., призна- ването на Съединението на България - 1885 г.)

PowerPoint Presentation:

В тази зала на бившия конак през 1879 г. Учредителното събрание приема конституцията на България т.н. Търновска конституция. Тук е избран първият български княз Александър Батенберг.)

PowerPoint Presentation:

Твърде много били и празниците, които се празнували съобразно църковния календар. От пролетните най-големи били Великден, Трифон Зарезан и Георгьовден. Великден се празнувал не само три дни, а цяла неделя. В четвъртък се червели яйцата, а в петък се изпичали козунаците, колачета по търновски, които се нареждали грижливо в килера между чисти и дебели подложки, за да запазят свежестта си. Първият ден на Великден започвал с разнасянето на насипани със захар козунаци и червени яйца на роднини, започвайки от кръстника. Към 12 часа всички тръгвали към църквите, облечени в празнични дрехи, а жените с копринените си венчални рокли. Най-щастливи били децата. В Търново на Лазарица (предшестващия празник) шетали красиви лазарки, събирали яйца за боядисване, пеели лазарски песни, изпълнявали традиционния обичай „лазаруване" и хвърляли цветни венци във водите на Янтра. Във всички училища се организирало причастие на възпитаниците след изпълнените пости. На самия ден Великден, под звъна на църковните камбани, цяло Търново се стичало на църковна служба. Всички били весели и честити, пременени в нови одежди, носели писани яйца и козунаци. Поздравявали се с „Христос Воскресе" и се молели за Божието благоволение да бъде мир и благоденствие на старопрестолния град и неговите достойни жители.

PowerPoint Presentation:

Накрая искам да ви разкажа за Търновският Митрополит Климент, сигурно не знаете, че той е известният български книжовник, писател и общественик, Васил Друмев. Както патриарх Евтимий бил изповедник на нашата православна вяра и заточен при превземането на Търново от турците, така и Митрополит Климент ревностно въстава срещу враговете на Православната вяра по времето на Стефан Стамболов и бива заточен в Гложенския манастир. Негови са думите: "Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!" Търновката Слава Димчева в спомените си пише, че най-впечатлена остава от великденските тържества и особено от „човешкия добросърдечен, весел и отзивчиво-състрадателен образ“ на митрополит Климент, различаващ се от общоутвърдения му тогава образ на строг държавник. Девойката е силно изумена, че преди светия ден на Христовото Възкресение, на Великия четвъртък, митрополитът с удоволствие позволява на децата да боядисат яйцата, дълбоко убеден, че за тях това е незабравимо и радостно изживяване. Нещо повече, въпреки високия си сан, той им дава полезни съвети, свързани с приготвянето на великденските вкусотии.

PowerPoint Presentation:

Обичам този град красив, градът на нашите деди. И споменът за тях е жив, живее в сърцата ни. Разгръщаме албуми стари, на свойте дядовци и баби, нагиздени и пременени на снимки черно-бели. Поглеждаме през техните очи и смеем се на техните шеги. Градът на нашите деди, живее в нашите спомени. Г.Бабулкова Използвани са материали от книгата " Велико Търново през вековете" Тодорка Драганова, Йордан Димитров-съставители. Адресът на сайта «ТЪРНОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕДИТЕ НИ» в интернет е http://starotyrnovo.hit.bg

authorStream Live Help