Гложенски манастир Св.великомъченик Георги Победоносец

Гложенски манастир “СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” слайда се сменя с кликване на мишката : 

Гложенски манастир “СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” слайда се сменя с кликване на мишката

Slide 2: 

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен. Манастирът се намира на 870 метра надморска височина. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец.

Slide 3: 

Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира.

Slide 4: 

Първоначално той трябвало да се нарича “Преображение” и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки. Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята родина, изчезнала.

Slide 5: 

По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било знамение, че именно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова сграда била построен там, а на манастира дали име “Св. Георги Победоносец”.

Slide 6: 

Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Гложенският манастир е тясно свързан с всички исторически събития в България през годините на неговото съществуване.

Slide 7: 

Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на 18 и началото на 19 век, когато е бил един от големите културни центрове в областта. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище.

Slide 8: 

Сегашният си облик манастирът придобива в периода от XIX век(жилищните помещения) до 1931 г., когато е построена църквата на мястото на разрушената от земетресения стара сграда. Тя е построена на най-високото място в манастира. Иконостасът е датиран от XVI век, но горния ред икони са от XVII - XVIII век, а останалите са от XIX век - възстановени в първоначалния си вид.

Slide 9: 

В Гложенския манастир се намира и музеят на Васил Друмев (Митрополит Климент ), който произнася проповед в защита на православието. Той ревностно въстава срещу враговете на Православната вяра, като подчертава, че „всеки който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществувание на народа“ и завършва със знаменателните думи: „Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!“

Slide 10: 

Почти веднага след произнасянето й митрополит Климент бива малтретиран от група фанатизирани привърженици на Стамболов, а след това насилствено откаран в Гложенския монастир. На 10-ти юли 1893 година съдът осъжда митрополит Климент на “вечно” заточение и ограничение в Гложенския манастир. В тази килия той прекарва 15 месеца като му давали само солена риба и вода през вратата. Това довело до влошаване на здравословното му състояние. Сега килията му е превърната в музей. След като пада правителството на Ст. Стамболов, завършва и заточението на Васил Друмев.

Slide 11: 

След това той отново бил възстановен за митрополит на Търново, но предвид здравословното му състояние живее само 7 години, след което умира и бива погребан при катедралния храм в Търново. Когато 50 години по-късно гробът му бил открит, неговото тяло, облечено в свещени одежди се оказало цяло и нетленно. Сам Бог прославил доблестния борец на светото Православие според нелъжовните Си слова: “Ще прославя ония, които Ме прославят” (I Цар. 2:30).

Slide 12: 

Гложенският манастир се  превръща в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен става хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. В близост до манастира в с. Голям извор е създаден и първият революционен комитет. Килията , в която е отсядал Левски, сега е музей.

Slide 13: 

АВТОР-ГРЕТА БАБУЛКОВА