Краищенско- Средногорска област

Views:
 
Category: Entertainment
     
 

Presentation Description

No description available.

Comments

Presentation Transcript

Slide1:

Краищенско-Средногорска област

Slide2:

Областта обхваща твърде различни в природногеографско отношение територии: Задбалкански котловини, Краище и Средногорие. Отличава се с планинско-котловинен релеф и с преходен характер на климата и водите. Обща характеристика:

Slide3:

1 . Задбалкански котловини А) Географско положение Задбалканските котловини са разположени между Стара планина /на север/ и Средногорието /на юг /. На запад опират до държавната ни граница със Сърбия, а на изток опират до Черноградската седловина. В посока от запад на изток, почти паралелно се редуват Софийската, Карловската, Казанлъшката, Сливенската и Карнобатската котловина.

Slide4:

Котловините могат да бъдат разделени на две групи: високи (западните) – Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, и ниски (източните) – Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.

Slide5:

Тя има елипсовидна форма с дълга ос на простиране северозапад–югоизток. На северозапад достига до Сливнишките височини, на югоизток – до Ихтиманска Средна гора, на североизток – до Западна Стара планина, и на югозапад – до Витошкото Средногорие Най-голямата котловина е Софийската. Релефът е равнинен с надморска височина от 550 до 625 m.

Slide6:

Б) Геоложки строеж Образуването на Задбалканските котловини е започнало в края на плиоцена, с потъването на силно заравнените по това време северни части на Средногорието и относителното издигане на ограждащите ги планини. Потъването се е извършило по Задбалканския дълбочинен разлом от север и Средногорския разлом от юг. Ето защо Задбалканските котловини представляват грабени. Основата им е изградена от силно разломени и различно хлътнали блокове от гранит и гнайси с палеозойска възраст

Slide7:

В) Полезни изкопаеми Задбалканските котловини не са богати на полезни изкопаеми. В тях се срещат лигнитни въглища /Софийски басейн/, незначително количество кафяви въглища /Николаевския басейн/. От рудните полезни изкопаеми са открити находища на уранова руда при Бухово и Шиварово. Широко разпространение имат нерудните полезни изкопаеми - огнеупорни глини, чакъли и пясъци.

Slide8:

Г) Климат и води Задбалканските котловини попадат в две климатични области: умереноконтинентална и преходноконтинентална. С умереноконтинентален климат са западните, а с преходноконтинентален – източните. За котловините с преходноконтинентален климат са характерни: по-високите средна юлска температура и средна януарска температура. Валежните суми се колебаят между 550–600 mm, като тенденцията на изравняване на сезонните валежни суми е ясно изразена. Повечето от Задбалканските котловини са богати на подземни води. През котловините протичат транзитно различни по големина реки. Реките, извиращи от високите части на Стара планина и Витоша, имат пролетен максимум и снежно-дъждовен режим. Средногорските реки и тези, които извират от по-малка надморска височина, имат по-ранен пролетен максимум.

Slide9:

Д) Почви, растителност и животински свят: В Западните котловини преобладават смолниците, а в Източните – канелените горски почви. По заливните тераси на реките широко разпространение имат алувиално-ливадните почви. Стопанската усвоеност на котловините е причина за унищожаването на естествената растителност и животинския свят.

Slide10:

Е) Стопанско използване Благоприятните природни условия са предпоставка за стопанската усвоеност на котловините още от древността. Поради индустриализирането на селищата възникват много проблеми, най-остър е екологичният. Честите температурни инверсии са причина понякога да се образува смог особено в Софийската котловина. Речните води са замърсени от отпадни промишлени води. • земеделието - етерично-маслодайни култури - рози, лавандула (Карловска, Казанлъшка); лозя (Карловска, Карнобатска, Сливенска, Айтоска) • туризъм • транспорт

Slide11:

2 . Средногорие А)Географско положение Средногорие е система от планински вериги. От запад на изток в нея се включват планините: Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджици и Хисарски възвишения.

Slide12:

Морфохидрографска скица и карта на релефа на Средногорието: А. Западно Средногорие; Б. Централно Средногорие; В. Източно Средногорие

Slide13:

Б) Природна среда. Релеф Образуването на планините от Средногорието е подобно на образуването на Стара планина и Предбалкана. Средна гора е разположена успоредно на Стара планина между долините на р. Искър и р. Тунджа. Въз основа на морфографски различия тя се разделя на 3 части: Ихтиманска, Същинска и Сърнена гора. Най-висок дял е Същинска Средна гора с най-висока точка в. Богдан (1604 m). Голямото вертикално разчленение на Средногорието обуславя развитието на денудационно-гравитационните форми – главно срутищата. Ерозионните форми са представени от проломи, всечени меандри, речни тераси, а акумулативните – от наносни конуси в подножията. Денудационни заравнености има и в останалите планини.

Slide14:

В) Климат Почти цялата област попада в умереноконтиненталната климатична област – до 1000 m. на северните склонове и до 1500 m за южните склонове. В Сърнена гора и Хисарските възвишения климатът е преходноконтинентален. Типичен планински климат има във Витоша.

Slide15:

Г) Води От Средногорие водят началото си много реки. Реките, протичащи през Средногорие, образуват проломи – Урвичкият на р. Искър (между Плана и Лозенска планина), на р.Тополница (между Ихтиманска и Същинска Средна гора) и между Същинска и Сърнена гора. Витошките високопланински реки са с ясно изразен пролетен максимум на оттока поради интензивното снеготопене и валежите през този сезон. В западните и в централните части на Средногорие (без Сърнена гора) реките са с раннопролетен максимум на оттока, обусловен от слабото снегозадържане. В Сърнена гора и в най-източните части на областта реките са с типичен дъждовен режим и той следи хода на валежите. Летните прииждания на реките причиняват наводнения. Р.Тополница

Slide16:

Д) Почви, растителност и животински свят. В най-ниския височинен пояс е разпространен дъбът. С увеличаване на надморската височина, при по-влажен и по-студен климат се е развила буковата растителност. Над нея е иглолистната растителност – ела, смърч, бяла мура. Иглолистните растителни видове са представени във Витоша. Във Витоша са резерватите „Торфено бранище“ и „Бистришко бранище».

Slide17:

3. Краище А) Географско положение и граници Краище граничи на юг с Осоговска планина, на север и на изток – със Западното Средногорие, на запад е ограничена от държавната ни граница с Р. Македония и Сърбия.

Slide18:

Б) Релеф и полезни изкопаеми Релефът на Краището е отражение на мозаичния строеж на земната кора – по разломните линии са потънали блоковете на котловинните редици, а в съседство са се издигнали блоковете на планинските редици. Мозаичният характер на Краището е дал отражение върху конфигурацията на съвременната речна мрежаи формирането на проломи по течението на р. Струма. В подножията на планините са образувани наносни конуси, а в дъната на котловините – заливни речни тераси. В резултат на неколкократни издигания и периоди на затишие са образувани денудационни заравнености и речни тераси.

Slide19:

Сложните геоложки процеси са формирали железните руди в Брезнишко и кафявите въглища в Пернишкия и в Бобовдолския басейн. В областта се добиват строителни материали.

Slide20:

В) Климат Във високите котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска и Пернишка) и в планините от Руйско-Верилската планинска редица климатът е умереноконтинентален. В Земенска, Конявска планина, Голо бърдо и ниските котловини климатът е преходноконтинентален. Планинската климатична област е много ограничена. Валежите са с ясно изразен летен максимум в северната част и почти изравнени сезонни валежни суми през лятото и пролетта в южната..

Slide21:

Г) Води Областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Изключение прави най-източната част, където оттичането е чрез р. Искър (Самоковска котловина) и р. Марица (Долнобанска котловина). Най-големите реки в областта запазват чертите на снежно-дъждовния режим, формиран в съседните високопланински райони. Останалите реки са с раннопролетен максимум на оттока, обусловен от снеготопенето и интензивните пролетни валежи. Р.Струма р.Марица

Slide22:

Д) Почви Дъната на Пернишка, Брезнишка, Радомирска и Трънска котловина са заети от смолници. Върху речните тераси има алувиално-ливадни почви. В останалите котловини, в нископланинските и в хълмистите земи са разпространени канелените горски почви. В по-високите части на планинските склонове има кафяви горски, а по билата – планинско-ливадни почви.

Slide23:

Е) Растителност и животински свят В котловинните дъна и в планинските подножия естествена растителност почти няма поради стопанската им усвоеност. По планинските склонове има храсти, а с увеличаване на надморската височина – букова горска растителност. Фауната е представена от дива свиня, сърна, лисица, заек, невестулка; от птиците се срещат кос, полска чучулига, дрозд, горска ушата сова, а от влечугите – пепелянка.

Slide24:

КРАЙ! Изготвили: Георги, Делян, Денис, Димитър ПГТМ “Христо Ботев”

authorStream Live Help