Spring holidays in Bulgaria

Slide 1:

М.Атанасова III’ 2009 ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ

Slide 2:

М.Атанасова III’ 2009 Хората вярвали, че с помощта на магическите символи могат да умилостивят природата. Един от тези символи е мартеницата с характерните червен и бял цвят. Червеният цвят – цветът на огъня, на кръвта, на живота се свързва с предпазването или прогонването на тежки болести. Поверието разказва, че той има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Извор е на сила и на здраве - затова присъства и в мартеницата. Белият цвят е цветът на душевната чистота и дълголетието. БАБА МАРТА Рано сутринта на първи март най-възрастната жена в дома закичва всички с мартеници: На децата - по ръчичките и вратленцата . На момите - по плитките . На плодните дръвчета. На животните. Мартениците се носят, докато се види първата лястовица, жерав или щъркел и се слага под камък или се завързва на плодно дръвче.

ТОДОРОВДЕН:

М.Атанасова III’ 2009 ТОДОРОВДЕН Първата събота след сирни заговезни е Тодоровден. Този ден е свързан с поверието, че свети Тодор е яхнал коня си, за да се яви пред Господ и да измоли за плодородно лято. Празникът е известен като Конски Великден и се празнува главно за здравето на конете. По обяд се правят конни надбягвания – кушии.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ:

М.Атанасова III’ 2009 БЛАГОВЕЩЕНИЕ Според народното вярване на този ден долитат кукувиците и лястовиците и известяват наближаването на лятото. Змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето. Тогава се връщат и самодивите и други духове. За да се посрещне подобаващо лятото, вечерта срещу Благовец се измитат дворовете и изгаря боклука. За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат. Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват: "Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!" Вярва се, че на този ден, където има заровено имане, там се появява син пламък. Затова през нощта обикалят иманяри и търсят този пламък. На този ден всеки гледа да е сит и да има пари в себе си, защото според народното вярване, ако чуеш кукувица и имаш пари в джоба си, така ще ти върви цяла година, и обратно. Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.

Slide 5:

М.Атанасова III’ 2009

ЛАЗАРОВДЕН:

М.Атанасова III’ 2009 ЛАЗАРОВДЕН Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Основните елементи на празника са два - обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. Мома, която не лазарува не може да се момее. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница за яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Има песни за мома, момък, момиче, дете, булка, домакин, овчар, орач и т.н. Големите лазарки ходят и в неделя, като обикалят по кръчмите и дюкяните, на хорото и пеят на събраните там, предимно мъже. На тоя ден на лазарките се не дарява друго освен бели яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Поминалите обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Затова в събота се прави Лазарска душница, когато всички раздават за умрелите. Жените приготвят обредни хлябове без мазнина и сваряват жито. Вярва се, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.

ЦВЕТНИЦА (ВРЪБНИЦА):

М.Атанасова III’ 2009 ЦВЕТНИЦА (ВРЪБНИЦА) Това е празникът на цветята и настъпилата пролет. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти и дървета и затова се приема като празник на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.

Slide 8:

М.Атанасова III’ 2009 С цветя и върбови клонки се ходи на празнична служба в църква. Всеки взема осветени върбови клонки и ги отнася в дома си за здраве. В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет. След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.

Slide 9:

М.Атанасова III’ 2009 ВЕЛИКДЕН Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Върху хлябовете преди изпичането им са поставяли яйце, като в различните райони на страната може да бъде боядисано или не. В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: “Христос возкресе!”, и в отговор се казва: ”Во истина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.

Slide 10:

М.Атанасова III’ 2009 В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости. Носи се козунак и бутилка вино. На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.

Slide 11:

М.Атанасова III’ 2009 End Show