народни будетели

Views:
 
Category: Entertainment
     
 

Presentation Description

това е официалния празник а българия денят на народните будетели

Comments

Presentation Transcript

Българските народни будители : 

Българските народни будители

1 ноември – ден на народните будители : 

1 ноември – ден на народните будители Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи. Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за ден на българските народни будители. През есента на 1945 г. той е изхвърлен от празничния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено

Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля : 

Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля Още през X век епископ Константин пише: “ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души “

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и слава на българския род : 

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и слава на българския род Климент Охридски Наум Йоан Екзарх Черноризец Храбър ЕпископКонстантин Цар Симеон Велики

Slide 5: 

За будители днес смятаме видни личности като сина на хан Омуртаг - Енравота - Воин /застъпник на християнството/ от епохата на ранното средновековие или владетели като княз княз Борис І - Покръстителя на българския народ и духовни водачи като Патриарх Евтимий Търновски.

Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на хан Омуртаг “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по- късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним! Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа

Въжрожденските будители : 

Въжрожденските будители Паисий Хилендарски Софроний Врачански Сава Доброплодни Сава Филаретов Захарий Зограф Д. Войников Петър Берон Петко Славейков Райно Попович Райко Жинзифов Никола Козлев Братя Миладинови

Галерия : 

Галерия Д. Миладинов С. Доброплодни П. Славейков Отец Паисий С.Врачански П.Берон З. Зограф Р. Жинзифов Р. Попович С. Филаретов Н. Бозвели Д. Войников

Slide 9: 

“ Запя камбана. Пламна знамеи се роди един светец. Светец ли? Нещо по-голямо-на цял един народ отец “

Паисий Хилендарски : 

Паисий Хилендарски Преп. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722-1773) - български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба "История славеноболгарская". Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил "нито граматика, нито светски науки". През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (Лозница, дн. към Асеновград).

Slide 11: 

Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Създаването на "История славеноболгарская" по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята "книжица", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в бълг. история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов "За славянските учители". В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език.

Паисий превръща българския език в остро оръжие за национално осъзнаване . “ Народе, знай свой род и език!” “ О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш на своя език и не думаш...”

Епископ Софроний : 

Епископ Софроний Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г. След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски.

“ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ” : 

“ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ ГРЕШНАГО СОФРОНИЯ” Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко. И като съм бил три лета, преставила ся мати моя. И отец мой поял другою жену, що беше люта и завистлива. И родил сас нея мужеское дете и токмо свое дете гледаше, а мене все отритваше. И като бях девят години, подадоха ме на книжное учение. По-напреди не би возможно да пойду на учение, почто повише болен и немощен бях. И като поидох на учение, голямое прилежание и остроумие имах. И вскоре изучих ся простое чтение. Понеже у Болгария не има философское учение на славенския язик, наченах да учим по греческий язик и изучих Октоих. Като наченах Псалтир, прииде вест, како са преставил отец мой на Цариград от чумата в лето 1750. Останах аз без отца и без матер. Тогива бях 11 години. Тогива ме узе стрий моя наместо сина, почто не имаше чада, и предаде мя на занаят.

Д-р Петър Берон : 

Д-р Петър Берон Петър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Роден около 1795 г. (според други източници — през 1799 или 1800 г.) в Котел, той живее в Брашов за известно време. През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, погрешно наречен така заради изобразения на корицата делфин (всъщност делфините са бозайници, а не риби). Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Берон в Букурещ. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина.

Slide 16: 

Всеки народ има в своята история светли имена на големи люде, които са оставили значима диря чрез своите дела. Такова име в българската история без съмнение е Петър х.Берович, запазил се в съзнанието на българина като д-р Петър Берон, който със своята малка книжица „Буквар с различни поучения" постави темелите на новобългарското образование. Годината на издаването е 1824, като още на титулната страница авторът съобщава, че този „Букваръ" е за „болгарските училища", който преди Освобождението през 1878 г. е преиздаван седем пъти, а след него до наши дни още четири пъти - през 1939, 1942, 1949 и 1964 г. В обем само от 140 страници и в малък формат авторът като че ли е събрал цялата вселена, като е подредил в него основни знания за езика, молитви на черковнославянски език, нравствени поучения, умни и добри съвети, басни, различни истории, физически сказания, аритметически знания.

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИтекст и музика Добри ХристовО, будители народни,цял низ светли имена,чисти, сяйни благородни,вий сте наш'те знаменанам за вечни времена.Припев: Чест и слава, вечна славаВам будители народни!Ваш'та памет вдъхновявакъм дела за светли дни (2)Горди сме с история славна,горди сред славянски род.С Кирил и Методий пламнапламък светъл на възход.С писмена към нов живот.Припев: Ботев, Левски - великанис тях и сонм дейци безчет.Със смъртта си по балканирод прославиха със чест.Нек пребъдат в слава и чест!Припев: : 

ХИМН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИтекст и музика Добри ХристовО, будители народни,цял низ светли имена,чисти, сяйни благородни,вий сте наш'те знаменанам за вечни времена.Припев: Чест и слава, вечна славаВам будители народни!Ваш'та памет вдъхновявакъм дела за светли дни (2)Горди сме с история славна,горди сред славянски род.С Кирил и Методий пламнапламък светъл на възход.С писмена към нов живот.Припев: Ботев, Левски - великанис тях и сонм дейци безчет.Със смъртта си по балканирод прославиха със чест.Нек пребъдат в слава и чест!Припев:

“На Паисий със словата още носим гордостта, че сме българи и свята е на дедите ни пръстта” : 

“На Паисий със словата още носим гордостта, че сме българи и свята е на дедите ни пръстта”

Изготвил:Мирослав емилов асенов : 

Изготвил:Мирослав емилов асенов Гимназия ``симеон велчев``гр.омуртаг

authorStream Live Help